Третиране на покупка на произведение на изкуството
Отговор, предоставен от
Христо Досев
Христо Досев
на 21 Май 2024
Въпрос:
➤ Дружеството е с предмет на дейност отдаване на зала за организиране на изложби, корпоративни и други събития както и покупко-продажба на картини. Купувам картина от художник, който не е самоосигуряващо лице. Работи на основен трудов договор към Художествената академия. В договора за прехвърляне на собственост върху произведение на изкуството е описано, че купувачът не придобива имуществени и/или неимуществени авторски права върху произведението, с изключение на правото на публично показване. Мога ли да третирам покупката на стоката произведението на изкуството съгл. чл. 29, ал. 1, т. 2б от ЗДДФЛ с 40 процента като доходи от авторски права и съгласно чл. 43, ал. 1 лицето дължи данък върху дохода? В този случай дължи ли лицето осигурителни вноски, които платецът на дохода трябва да му удържи заедно с данъка и да внесе в бюджета? Освен договора за покупко-продажба, какви съпътсващи документи трябва да приложат продавачът и получателят на доставката?
Отговор:
По отношение на делимостта на осигурителни вноски в конкретната фактическа обстановка можем да кажем, че по силата на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност.
От друга страна обект на придобития доход от страна на физическото лице е картина, която е нарисувана от самият автор. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма като например произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти (точка 5 към чл. 3, ал. 1). Тоест Законът за авторското право и сродните му права поставя изрично изискване за наличието на творчески елемент, поради което при подобна сделка предмет на продажбата е обект (предмет) на авторското право, а не изпълнение на трудови задължения. Художникът на съответната творба, като носител на авторските права върху конкретното художествено произведение има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение използването на същото на купувача.
Според изразено становища на НАП в писмо 2_2027/ 03.09.2009 г. по отношение на приложение на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за авторското право и сродните му права, следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото. Възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Ето защо можем да обобщим, че за полученото възнаграждение от продажбата на картина, физическото лице в качеството му на автор на художественото произведение не дължи осигурителни вноски (вкл. и по реда на Кодекса за здравното осигуряване). Нещо повече, ако получателя на дохода бе самоосигуряващо се лице (каквото не е в случая според описаната конкретна фактическа обстановка), получените авторски и лицензионни възнаграждения, от отстъпено право на ползване, не се посочват като доходи в колони от 5.1 до 5.5 от Таблици 1 и 2 от Справката, тъй като за тези суми не се дължат вноски за ДОО и здравно осигуряване. Когато самоосигуряващите се лица нямат други облагаеми доходи, окончателният размер на осигурителния доход е равен на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен за съответната година, тъй като доходът от авторски възнаграждения не се счита за доход, получен от трудова дейност.
По отношение на облагането на дохода по реда на ЗДДФЛ ще кажем, че на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от материалния данъчен закон, облагаемият доход от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители се определя, като придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността.
След като лицето получател на дохода не е самоосигуряващо се лице, задължение авансово да удържа дължимият данък е на платеца на дохода, който е предприятие. При това положение предприятието ще има задължението да определи размера на данъка и да го удържи при изплащането на дохода. В съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ предприятието - платец на дохода по чл. 29 издава за изплатеният доход и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Задължение на физическото лице е да декларира придобитият доход в своята ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че платецът на дохода е удържал авансово дължимият данък.
Освен сключения договор за покупки-продажба, бихте могли да документирате и самото плащане, тъй като доходът се смята за придобит от физическото лице на датата на плащането – при плащане в брой или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане.
От друга страна обект на придобития доход от страна на физическото лице е картина, която е нарисувана от самият автор. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма като например произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти (точка 5 към чл. 3, ал. 1). Тоест Законът за авторското право и сродните му права поставя изрично изискване за наличието на творчески елемент, поради което при подобна сделка предмет на продажбата е обект (предмет) на авторското право, а не изпълнение на трудови задължения. Художникът на съответната творба, като носител на авторските права върху конкретното художествено произведение има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение използването на същото на купувача.
Според изразено становища на НАП в писмо 2_2027/ 03.09.2009 г. по отношение на приложение на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за авторското право и сродните му права, следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото. Възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Ето защо можем да обобщим, че за полученото възнаграждение от продажбата на картина, физическото лице в качеството му на автор на художественото произведение не дължи осигурителни вноски (вкл. и по реда на Кодекса за здравното осигуряване). Нещо повече, ако получателя на дохода бе самоосигуряващо се лице (каквото не е в случая според описаната конкретна фактическа обстановка), получените авторски и лицензионни възнаграждения, от отстъпено право на ползване, не се посочват като доходи в колони от 5.1 до 5.5 от Таблици 1 и 2 от Справката, тъй като за тези суми не се дължат вноски за ДОО и здравно осигуряване. Когато самоосигуряващите се лица нямат други облагаеми доходи, окончателният размер на осигурителния доход е равен на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен за съответната година, тъй като доходът от авторски възнаграждения не се счита за доход, получен от трудова дейност.
По отношение на облагането на дохода по реда на ЗДДФЛ ще кажем, че на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от материалния данъчен закон, облагаемият доход от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители се определя, като придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността.
След като лицето получател на дохода не е самоосигуряващо се лице, задължение авансово да удържа дължимият данък е на платеца на дохода, който е предприятие. При това положение предприятието ще има задължението да определи размера на данъка и да го удържи при изплащането на дохода. В съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ предприятието - платец на дохода по чл. 29 издава за изплатеният доход и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Задължение на физическото лице е да декларира придобитият доход в своята ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че платецът на дохода е удържал авансово дължимият данък.
Освен сключения договор за покупки-продажба, бихте могли да документирате и самото плащане, тъй като доходът се смята за придобит от физическото лице на датата на плащането – при плащане в брой или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане.
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF " Готови решения за вярно прилагане на данъчните закони"!
Подобни статии от категория ЗДДФЛ
16Окт2024
Приспадане от годишна данъчна основа на част от хонорар, заплатен за услуги от адвокат
от Елена Илиева
на 16 Окт 2024
13Септ2024
Данъчно-осигурителни задължения при назначаване на чужденци
от проф. д-р Любка Ценова
на 13 Септ 2024
05Септ2024
Третиране на доходи от продажба на обзавеждане и подобрения на недвижим имот
от проф. д-р Любка Ценова
на 05 Септ 2024
26Авг2024
Подаване на декларации към НАП при кончина на собственик на ЕООД
от Христо Досев
на 26 Авг 2024