Стъпки за осчетоводяване при хеджиране

Отчитането на хеджирането е проблем, който занимава много компании. И преди всичко финансови компании.

По наше мнение хеджирането е сравнително елементарна концепция за ограничаване на риска от една или друга инвестиция. Или хеджирането е вид инвестиция, която има за цел да управлява и намалява рисковете от спад в цената на активи на дадено дружество. Хеджирането /хеджинг/ е обратно на спекулацията. Хеджърите правят опити да защитят капитала и експозицията си в даден актив, докато спекулантите просто се опитват да извлекат печалби от промяна в цената.

От гледна точка на дружеството хеджирането означава да се определят един или повече хеджиращи инструменти, чиято справедлива стойност се изменя и това е цялостна или частична компенсация  на промяната в справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция. Или много е важно да се определи съдържанието на хеджираната позиция и на хеджирания инструмент.

Хеджираната позиция е защитаваната позиция. Това може да бъде актив, пасив, неотменим фирмен ангажимент, прогнозна бъдеща сделка или нетна инвестиция в чуждестранна дейност. Тези позиции излагат дружеството на риск, който е резултат от промени в справедливата стойност или промени в очакваните бъдещи парични потоци.

Хеджиращият инструмент е финансов инструмент, стойността на който се променя в резултат на промяна на лихвен процент, цена на ценна книга, на стока, валутен курс, рейтинг или друга променлива. За него не се изисква първоначална нетна инвестиция и се заплаща на бъдеща дата. Инструменти на собствения капитал на дружеството не могат да бъдат хеджиращи инструменти, защото не са финансови активи или финансови пасиви.

Когато хеджираната позиция включва група формиращи я елементи, то отделните части в групата ще си поделят риска, от който са защитавани.

Отчитането на хеджирането е признаване на въздействието върху нетната печалба или загуба от една страна и измененията в справедливата стойност на хеджиращия инструмент и хеджираната позиция, от друга. Тук въздействията са три вида: хеджиране на справедлива стойност, хеджиране на паричен поток и хеджиране на нетна инвестиция в предприятие в чужбина.

Всяко дружество, което ще осъществява хеджирането като своя функция трябва да има специалисти /или поне специалист/ които да следят позициите на хеджа. И когато е необходимо и полезно да предоставят подготвени от тях справки за резултатите от хеджирането. Това може да става периодично, но задължително в края на годината.

Отчитането на хеджирането може да се осъществява при изпълнение едновременно на следните условия:
а/ взаимоотношението по хеджиране да се състои само от приемливи хеджиращи инструменти и приемливи хеджиращи позиции и между тях да има икономическа връзка;
б/ при започване на хеджирането трябва да има официална документация за взаимоотношенията на хеджиране;
в/ очаква се хеджирането да бъде високоефективно;
г/ при хеджирането на парични потоци прогнозната сделка трябва да е много вероятна;
д/ ефективността на хеджирането да може да бъде надеждно оценявана;
е/ хеджирането е било определено като високоефективно през целия период и е оценено на текуща база.

Когато се получи справка за хеджиране по справедлива стойност, то приходът или разходът от преизчисляването на хеджиращия инструмент се отчитат като текущи финансови приходи или финансови разходи. Тези промени обичайно ще намерят отражение по кредита на с/ки от групи 72 Финансови приходи и 73 Приходи от преоценки на активи и пасиви или по дебита на с/ки от групи 62 Финансови разходи и 63 Разходи от преоценки на активи и пасиви. Необходимо е в приложението към годишните финансови отчети да се посочат сумите, които са определени, че са в резултат на хеджиране.

Дружеството преустановява да отчита хеджиране, когато е настъпило едно от следните условия:
а/ при изтичане срока на хеджиращия инструмент или той бъде продаден, прекратен или използван;
б/ когато хеджирането вече не отговаря на критериите за причисляване му към отчитане.

При отчитане на хеджирането на паричен поток реализираният финансов резултат се посочва в две части. Първата част се третира като част от ефективно хеджиране и се отчита директно в собствения капитал. Втората част се оценява като неефективна и тя е за сметка на финансовия резултат.

При отчитане на хеджирането на паричния поток дружеството обикновено сключва СУАП. В началото на хеджирането справедливата стойност на суапа е нула. При последващото нарастване със 100 единици от чуждестранна валута, което се дължи на увеличение на пазарните проценти и 5 единици намаление, което е резултат от увеличен кредитен риск.

Счетоводното отчитане на хеджирането на паричния поток при нарастване на справедливата стойност на суапа е:
Д с/ки от група 51 Текущи финансови активи                               95
   К с/ка 113 Резерви от преоценки на финансови инструменти       95

Както вече бе посочено, нарастването на справедливата стойност на суапа е със 105 единици увеличение, което се дължи на 100 единици поради увеличение на лихвения процент, и още 5 единици, което е резултат от намалението на кредитния риск. Счетоводната статия ще бъде:
Д с/ка 519 Други текущи финансови активи                                105
Ан. с/ка „Суап“
   К с/ка 113 Резерви от преоценки на финансови инструменти       100
   К с/ка 737 Приходи от преоценки на финансови инструменти          5

Отчитането на хеджирането на паричен поток се преустановява като настъпи едно от следните условия:
а/ когато приключи срокът на хеджиращия инструмент или той бъде продаден, прекратен или изразходван;
б/ когато вече хеджирането не отговаря на критериите за отчитане като такова;
в/ когато вече не се очаква прогнозираната сделка да се осъществи.

Хеджирането на нетна инвестиция чуждестранна дейност се извършва по следния начин:
а/ частта от печалбата или загубата от хеджиращия инструмент , определена като ефективно хеджиране, се признава директно в собствения капитал;
б/ неефективната част се отчита се отчита като нетна печалба или загуба.
 
Използваните наименования и шифри на счетоводните сметки са от нашия арсенал.