Становище на НАП промени в ЗАНН, в сила от 23-ти декември 2021 г.

ОТНОСНО: промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), в сила от 23 декември 2021 г.
 
Настоящото становище се издава с цел да разясни последиците от промените в административнонаказателното производство, в сила от 23 декември 2021 г., произтичащи от приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 109 от 20 декември 2020 г.) по отношение на актовете, издавани органите по приходите и публичните изпълнители в НАП и действията относно отразяването им в информационните системи на НАП, включително и погасяване на задълженията, произтичащи от издадените актове. На основание  § 51 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), законът влиза в сила една година след обнародване – т.е. от 23.12.2021г. в цялост, освен за определени параграфи - §44-46 от ПЗР на ЗАНН.
 
I. Приложим закон за производства по ЗАНН относно издаваните актове, във връзка с измененията в сила от 23.12.2021г.
1. По отношение на извършените проверки, за които са съставени протоколи, съдържащи данни за осъществени административни нарушения, извършени преди 23.12.2021 г. и за които все още не са съставени актове за установяване на административни нарушения (АУАН), същите следва да бъдат съставени по новите правила.
2. По отношение на образуваните към 23.12.2021г. административнонаказателни производства, по които е съставен АУАН, но не е издаден акт на административнонаказващ орган (АНО).
Както бе вече посочено от 23 декември 2021 г. са в сила промени в ЗАНН. Това поставя въпроса за действието на новите правила по отношение на висящите административнонаказателни производства, както и постановените към този момент актове на наказващия орган. Принципите за действие по време на общия административен закон – ЗАНН, в материалноправната му част не търпят промяна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а ал. 2 на същия законов текст гласи, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. По принцип за по-благоприятен закон се счита този, прилагането на който спрямо нарушителя води до по-благоприятни за него административнонаказателни последици.

В този смисъл новият закон ще се прилага винаги, когато е по-благоприятен. В аспектa на издавани от НАП актове това означава, че неприключилите с акт на АНО производства следва да приключат с издаване на актовете от компетентността на АНО по новия закон, доколкото със същия освен с досега съществуващите актове – наказателно  постановление, резолюция за прекратяване и предупреждение се въвежда нова възможност за сключване на споразумение.

Изменителният закон от 2020 г. се прилага като по-благоприятен закон например в хипотезата, при която са налице основания за освобождаване от отговорност с предупреждение  по реда на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН след влизане в сила на изменителния закон за нарушения, извършени преди влизане в сила на същия. С измененията на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН са регламентирани нови възможности/условия за приключване на производството с предупреждение. Съгласно новата редакция на тази разпоредба, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По своето съдържание, предупреждението към нарушителя, предвидено с новата редакция на чл. 28, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН е по-благоприятно, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, в сравнение с това по действащия до 22.12.2021г. чл. 28, б. „а“ от същия закон. Това е така, тъй като с изменителния закон възможността нарушителят да бъде санкциониран при последващо нарушение е ограничена – само за нарушение от същия вид до едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението.

II. Приложим закон относно процесуалните норми.

По отношение на процесуалните норми, доколкото в ЗАНН липсват правила за действието им по време, а такива не са предвидени и с изменителния закон, приложим  по силата на препращането в чл. 84 от ЗАНН,  е чл. 3 от Наказателно-процесуалният кодекс (НПК), съгласно който разпоредбите на същия се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.

1. Относно реквизити на издаваните от НАП актове по ЗАНН.

След влизане в сила на промените в ЗАНН в част от актовете на АНО се налагат корекции в използваните в НАП бланки, независимо дали същите са с пореден номер, разпечатани на хартия или генерирани от системата, поради което следва органите по приходите и публичните изпълнители, съставители на АУАН, и административнонаказващите органи в НАП да приведат издаваните от тях актове в съответствие с новите правила, съответно реквизити на актовете. Това следва бъде направено чрез приложение към АУАН, съответно към актовете на АНО, за която цел са изготвени образци на приложения към актовете, неразделна част от тях, с които се уведомяват лицата за правата им във връзка с измененията на ЗАНН след 23.12.2021г., напр. срок за възражение, оспорване, плащане и т.н. При всички случаи недвусмислено следва да е ясно към кой точно акт на орган по приходите/публичен изпълнител/АНО със съответния номер е приложението. Образците на приложенията към актовете са приложение към настоящото писмо.

2. По отношение на сроковете.

2.1. По-дълги срокове за оспорване.

Изменителният закон се прилага като по-благоприятен тогава, когато с него се предвиждат по-дълги процесуални срокове и установените до момента такива не са изтекли. С удължаването на сроковете лицето има допълнителни време да организира защита си, което е благоприятната последица за него.

Напр. срокът за депозиране на писмени възражения срещу акта за установяване на административно нарушение е удължен от три на седем дни (чл. 44, ал. 1). Новият, по-дълъг срок за възражения ще се приложи, в случай че към датата на влизане в сила на изменителния закон все още не е изтекъл 7-дневния срок от подписване на акта, независимо, дали е изтекъл 3-дневният срок за депозиране на възражение.
С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в новата ѝ редакция, се удължават сроковете за оспорване на подлежащите на оспорване актове на администрацията – от седем на четиринадесет дни. Удълженият срок за обжалване на актовете на наказващия орган ще се приложи по отношение на подлежащи на обжалване актове, издадени при действието на досегашната разпоредба на закона, ако не са изтекли сроковете за оспорване към момента на влизане на закона в сила.

В случай, че срокът за обжалване на наказателното постановление все още не е изтекъл към датата на влизане в сила на изменителния закон, този срок се удължава до 14-дневен, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 3 от НПК.

В случай, че 7-дневния срок за обжалване е изтекъл съобразно редакцията на чл.59, ал. 2 от ЗАНН преди влизане в сила на промените на 23.12.21 г., подлежащите на обжалване актове /НП/ са влезли в сила и срокът за обжалването им не се удължава.

Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че неподлежащи на оспорване към момента на постановяването им актове на АНО, постановени преди 23.12.2021 г., не могат да бъдат оспорвани по новия ред /предупрежденията по чл. 28 от ЗАНН и резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство/, предвид че вече са влезли в сила на основание чл. 64, б. „а“ от ЗАНН, като актове, които не подлежат на обжалване.

2.2. Нови срокове при правоприемство на юридическите лица, настъпило след съставяне на акта за нарушение или след издаване на наказателното постановление.
Съгласно новата ал. 3 на чл. 83 от ЗАНН, при правоприемство на юридическото лице след съставяне на акта за установяване на административно нарушение, производството продължава по отношение на правоприемника, на когото съставеният акт следва да се предяви и връчи, а сроковете по този закон за правоприемника текат от датата на връчване на акта. В случай, че актът за установяване на административно нарушение е съставен преди 23.12.2021 г., същият следва да бъде връчен на дружеството – правоприемник след влизане на закона в сила.

На основание новата ал. 4 на чл. 83 от ЗАНН при правоприемство на юридическото лице след издаване на наказателното постановление, предупреждението или резолюцията на наказващия орган административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника. Издаденото наказателно постановление, предупреждение или резолюция се връчва на правоприемника, а сроковете по този закон за правоприемника текат от датата на връчване на акта.

Това следва да се прилага, когато след издаване на съответния акт, но преди изтичане на сроковете за обжалването му от дружеството – праводател, настъпи правоприемство.

III. Погасяване на задължението по издадените от АНО актове.

Изменителният закон винаги ще се яви по-благоприятен за лицата, които желаят да изпълнят наложеното им преди влизане в сила на закона наказание глоба или имуществена санкция в редуциран размер, по реда на чл. 79б от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, в случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба или имуществена санкция, той може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Лицата могат да се ползват от посочената разпоредба и да заплатят наложените им глоби и имуществени санкции, в случай че посоченият в закона 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление не е изтекъл към датата на влизане в сила на изменителния закон, независимо, дали към тази дата е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на наказателното постановление, или не.

Следва в тази връзка да се обърне внимание, че плащайки задължението си в редуцирания размер по издаденото наказателно постановление, същото на основание чл. 79 б, ал. 2 влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането.

IV. Отразяване на погасеното редуцирано задължение за глоба или имуществена санкция по реда на чл. 79 б от ЗАНН в  ИС на НАП.

Погасяването на задълженията в НАП се извършва по реда и механизма на чл. 169 от ДОПК. Логиката на този механизъм е при постъпване на плащане, със същото да бъде погасено най-старото задължение, без лицето да има възможност да избира кое задължение погасява. Същевременно обаче има случаи, в които лицето на основание други законови разпоредби или специфична ситуация, поради липсата си на право на избор би се оказало в ситуация да не може да упражни предоставени му от закона правомощия или да ползва предоставени му от закона права в свой собствен правен интерес. Такива са например случаите за:
- отпечатване на запечатан от органите по приходите търговски обект, ако лицето докаже, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло /чл.187, ал.4  от ЗДДС/
както и
- погасяване на редуцирания размер на задължението за глоба или имуществена санкция в 14 дневен срок съгласно чл. 79 б от ЗАНН.

Доколкото в тези случаи предвид спецификите на ситуациите се налага платените суми да бъдат отразени за плащане/погасяване на конкретното задължение, което лицето желае, следва да се приеме, че приоритет има законният интерес на лицето да ползва гарантираните му от закона права. Предвид целта на издаваните от НАП актове в тези случаи, същите са насочени както да се поправи конкретно противоправно поведение чрез административно наказване или мярка за административна принуда, то същата следва да се приеме за изпълнена и да не се разширяват границите на административната принуда, която чрез прилагането на чл. 169, ал. 4 и 5 от ДОПК би обхванала всички непогасени задължения на лицето, с по-ранна дата на плащане, спрямо задължението, което лицето иска да плати.

Именно надделяващият законен интерес е критерият да се приложи погасяване на конкретно задължение, което лицето само посочи. За изпълнение на това, в случаите на наложена глоба или имуществена санкция на лицето следва да се предостави възможност чрез подаване/попълване на специално заявление - Заявление по чл. 79 б от Закона за административните нарушения и наказания и по чл. 169, ал. 4, във връзка с ал. 5, от ДОПК да прецени с платената от него сума кое задължение желае да погаси. Образец на заявлението се предоставя на лицето при връчване на наказателното постановление, както и при желание на лицето да плати задължението по акта в редуциран размер в 14-дневния срок. В случай, че лицето желае да плати намаления размер на глобата или имуществената санкция в законовия срок, подавайки заявлението и плащайки сумата в законовия срок всъщност погасява конкретното задължение,  в редуцирания му размер. При тези обстоятелства след 22.12.2021 г. конкретното задължение следва да бъде отразено  в информационните системи на НАП независимо от обстоятелството, че не е влязло в сила и да се осигури възможност за погасяването му в намален размер с извършено от лицето плащане по реда на чл. 169, ал. 4, във връзка с ал. 5 от ДОПК, в законовия срок.
 
източник: nra.bg