Становище на НАП относно размер и срок за плащане на алтернативен данък от организаторите на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино, съгласно раздел V от глава 32 на ЗКПО

ОТНОСНО: размер и срок за заплащане на алтернативен данък от организаторите на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино съгласно раздел V от глава тридесет и втора на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
 
Относно поставени въпроси от организатори на хазартни игри по Закона за хазарта (ЗХ), свързани със срока за заплащане на алтернативен данък по раздел V от глава тридесет и втора на ЗКПО и с възможността данъкът да бъде преизчислен предвид спирането на дейността на игрални казина и зали в изпълнение на Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването във връзка с обявеното с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.) извънредно положение на територията на Република България и приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание (ЗМДВИП), обн. в ДВ бр. 28/ 24.03.2020 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

Съгласно действащата нормативна уредба данъчното облагане на хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино е регламентирано с разпоредбите на раздел V от глава тридесет и втора на ЗКПО. Тази дейност се облага вместо с корпоративен, с алтернативен данък – данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

На основание чл. 246 от ЗКПО данъчно задължените лица (организаторите на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино) декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец (обр. 1055) в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Данъкът върху хазартната дейност се внася в сроковете за декларирането му (чл. 247 от ЗКПО).

 Във връзка с въпросите за сроковете, касаещи данъка върху хазартната дейност за 2020 г., следва да се има предвид, че в разпоредбата на § 25, ал. 1 от ПЗР на ЗМДВИП, която предвижда удължаване до 30.06.2020 г. на някои срокове за деклариране и внасяне на данъци по ЗКПО, не е предвидено удължаване на сроковете по чл. 246, ал. 1 и чл. 247 от същия закон, относно декларирането и заплащането на данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино.

В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗМДВИП, която постановява, че сроковете и производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци, включително и акцизи, задължителни осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, държавни и общински такси и други публични вземания, регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за митниците, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта не се променят, освен в случаите по § 25 – 31. По силата на § 49 на ПЗР на ЗМДВИП непроменена остава и възможността за провеждане на ревизии за установяване на задължения за данъци, както и сроковете в това производство. Със срока на извънредното положение се удължава срока за обжалване на актовете на органите по приходите.

Предвид гореизложеното може да се направи заключение, че срокът за подаване на декларацията по чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, както и за внасянето на данъка върху хазартната дейност по чл. 247 от ЗКПО за първо тримесечие на 2020 г. не е променен и същият е до 15.04.2020 г.

Относно въпросите, свързани с възможността данъкът да бъде преизчислен, така че да се изключат дните от първо тримесечие на 2020 г., през които данъчно задълженото лице не е извършвало дейност в изпълнение на заповедта на министъра на здравеопазването, е необходимо да се има предвид, че както ЗКПО, така и ЗМДВИП, не предвиждат такава възможност.

Според чл. 244 от ЗКПО данъкът върху хазартната дейност се определя за вписаните в удостоверението за издаден лиценз и експлоатирани игрални автомати в игрална зала, съответно всяко игрално място от тях, както и игрални маси и игрални автомати в игрално казино, съответно всяко игрално място от тях.

От разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от ЗКПО е видно, че данъкът се определя на тримесечие, а в ал. 4 е постановено, че в случаите по чл. 40 от ЗХ данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е спряна или възобновена дейността.

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗХ е предвидено, че организатор на хазартни игри може да преустанови дейността си за определен срок, като подаде заявление до председателя на Комисията по хазарта и до Националната агенция за приходите. Организаторът е длъжен да подаде заявлението най-малко 7 дни преди датата на преустановяване на дейността. В тридневен срок от подаване на заявлението организаторът предава удостоверението си за издаден лиценз на съхранение в Комисията. При форсмажорни обстоятелства заявлението се подава незабавно след настъпване на обстоятелствата.

Правилото за определяне на данъка в пълен размер за тримесечие е предвидено и в ал. 3 на чл. 245 от ЗКПО – данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издаден или е отнет лицензът за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване. Казано накратко, при условие че данък се дължи в пълен размер за тримесечието, през което е издаден или отнет лицензът за организиране на хазартни игри, то същият принцип е валиден и е намерил своето законово решение в чл. 245, ал. 4 на от ЗКПО по отношение на спирането и възобновяването на дейността, в т.ч. и при наличие на форсмажорни обстоятелства (които също са посочени в чл. 40 от ЗХ).
От цитираните разпоредби произтичат следните изводи относно прилагането на   чл. 244 във връзка с чл. 245 от ЗКПО в случаите на преустановяване на дейност:
1. Данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, през което е преустановена дейността;
2. Данък не се дължи за периода от началото на тримесечието, следващо тримесечието, през което е преустановена дейността, до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което е възобновена дейността;
3. Данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, през което е възобновена дейността.

Казано с други думи, ако дейността е преустановена например през второто тримесечие и е възобновена през четвъртото тримесечие, данък се дължи в пълен размер за първо, второ и четвърто тримесечие и не се дължи за трето тримесечие.

В контекста на създадената конкретна ситуация за 2020 г. може да бъде представен следният пример за прилагането на разпоредбите на раздел V от глава тридесет и втора на ЗКПО:
1. На 13.03.2020 г. данъчно задължено лице, организатор на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино, преустановява дейност в изпълнение на Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването във връзка с обявеното с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение на територията на Република България. Данъкът върху хазартната дейност за I тримесечие на 2020 г. се дължи в пълен размер и следва да бъде деклариран и съответно внесен до 15.04.2020 г.
2. През II тримесечие на 2020 г. хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино не е възобновена. В този случай не се дължи данък за II тримесечие на 2020 г.
3. Организаторът на хазартни игри възобновява дейността си на 05.08.2020 г. – данъкът за III тримесечие се дължи в пълен размер и следва да се декларира и внесе до 15.10.2020 г.

В допълнение следва се посочи, че на основание § 29, т. 4 от ПЗР на ЗМДВИП, до края на обявеното извънредно положение не се образуват изпълнителни дела, освен в предвидените изключения – когато е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Съгласно т. 5 на същата норма принудителното изпълнение по ДОПК се спира, като извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането не могат да бъдат извършвани нови изпълнителни действия, но до прекратяване на извънредното положение по делата е допустимо да се налагат обезпечителни мерки, като ДОПК допуска да се налагат обезпечителни мерки и преди образуване на изпълнително дело. До възобновяване на принудителното изпълнение не се извършват нови изпълнителни действия (опис, оценка, продажба на движими вещи/недвижими вещи/ налични и безналични ценни книжа, изземване на парични средства от жилището или служебни помещения на длъжника, действия по изпълнение върху дялове) по делата, образувани както преди влизане в сила на ЗМДВИП, така и по тези, образувани след това, но преди прекратяване на извънредното положение.

От изложеното може да се направи извод, че при възникване на задължения за внасяне на данък, действия по принудително изпълнение за срока до приключване на извънредното положение не следва да бъдат предприемани. 

Съгласно разпоредбите на чл. 182, ал. 2, т. 2 и чл. 221, ал. 6 от ДОПК, в случаите, когато задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, публичен изпълнител може да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

Доколкото разпоредбите на § 25 – 31 от ПЗР на ЗМДВИП не въвеждат ограничения в цитираните по-горе норми на ДОПК, то липсва основание публичен изпълнител в НАП в периода на извънредно положение да не прилага мярката по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от ДОПК. Същата не е изпълнително действие, което не следва да се извършва при спряно изпълнително производство в периода на извънредно положение, предвид § 29, т. 5 от ПЗР на ЗМДВИП. В тази връзка следва да се отбележи, че мярката по уведомяване на органи, издаващи лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, е регламентирана в закона като възможност, респ. същата се извършва по преценка на публичния изпълнител. Същата се прилага по отношение на длъжници с непогасени задължения в размер над 5 000 лв., които не притежават имущество или същото е недостатъчно за удовлетворяване на публичните задължения, респ. изчерпани са всички възможни способи за събирането им от публичния изпълнител.