СИДДО с Швейцария

Спогодба между Република България и  Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото

(Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26 февруари 2013 г. - ДВ, бр. 23 от 2013 г. В сила от 18 октомври 2013 г.)

Правителството на Република България и Швейцарският федерален съвет,
Желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото,
се договориха, както следва:
 

Обхват по отношение на лицата

Член 1
Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Данъци, за които се прилага Спогодбата

Член 2
1. Тази Спогодба се прилага за данъци върху дохода и имуществото, налагани от едната договаряща държава, нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина, по който се събират.
2. За данъци върху дохода и имуществото се считат всички данъци, наложени върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху елементи от дохода или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, данъците върху общата сума на надниците или заплатите, изплатени от предприятия, както и данъците върху увеличената стойност на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага Спогодбата, са по-специално:
а) в България:
(i) данъкът върху доходите на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък;
(iii) патентният данък
(по-нататък наричани "български данък");
б) в Швейцария: федералните, кантоналните и общинските данъци:
(i) върху дохода (общия доход, придобития доход, дохода от имущество, промишлени и търговски печалби, печалби от прехвърляне на имущество и други елементи на доход); и
(ii) върху имуществото (общото имущество, движимо и недвижимо имущество, стопански активи, внесен капитал и резерви и други елементи на имущество)
(по-нататък наричани "швейцарски данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички идентични или подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на Спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.
5. Спогодбата няма да се прилага за данъците, удържани при източника върху печалби от лотария.

Общи определения

Член 3
1. За целите на тази Спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалните води, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
б) терминът "Швейцария" означава територията на Конфедерация Швейцария, както е определена в нейните закони в съответствие с международното право;
в) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
г) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
д) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
е) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или пътно превозно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът или пътното превозно средство се експлоатират единствено между места, намиращи се в другата договаряща държава;
ж) терминът "компетентен орган" означава:
(i) в България, министърът на финансите или негов упълномощен представител;
(ii) в Швейцария, ръководителят на Федералния департамент по финансите или негов упълномощен представител;
з) терминът "пенсионна схема" означава всеки план, схема, фонд, фондация, тръст или друга форма на споразумение, установени в едната договаряща държава, която е:
(i) регламентирана от законите на тази държава; и
(ii) използвана главно за администриране или предоставяне на пенсии или обезщетения при пенсиониране или за реализиране на доход в полза на една или повече такива схеми;
и) терминът "национално лице" означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданство на едната договаряща държава;
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто статут се основава на действащите закони в едната договаряща държава.
2. При прилагането на Спогодбата във всеки момент от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от Спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.

Местно лице

Член 4
1. За целите на тази Спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или имущество, разположено в нея.
2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще определят чрез взаимно споразумение договарящата държава, на която това лице се счита за местно лице за целите на Спогодбата.

Място на стопанска дейност

Член 5
1. За целите на тази Спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представляват място на стопанска дейност само ако продължават повече от дванадесет месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място на дейност единствено за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място на дейност само за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържане на определено място само за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място на дейност, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.

Доходи от недвижимо имущество

Член 6
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държавата, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Морски и речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Печалби от стопанска дейност

Член 7
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение; така приетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член.
5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази Спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Международен транспорт

Член 8
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети или пътни превозни средства в международния транспорт се облагат само в тази държава.
2. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на речни кораби, оперирани в речния транспорт, се облагат само в тази държава.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Свързани предприятия

Член 9
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава, и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответната корекция на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази Спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.

Дивиденти

Член 10
1. Дивидентите, платени от дружество, местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на дивидентите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 договарящата държава, на която дружеството е местно лице, освобождава от данък дивиденти, платени от това дружество, ако притежателят на дивидентите е:
а) дружество (различно от гражданско дружество), което е местно лице на другата договаряща държава, което притежава пряко поне 10 % от имуществото на дружеството, изплащащо дивидентите, за поне една година преди изплащането на дивидентите; или
б) пенсионна схема; или
в) Централната банка на другата държава.
4. Алинеи 2 и 3 не засягат данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
5. Освобождаването от облагане по алинея 3 на този член не се прилага в случаите на скрито разпределение на печалбите.
6. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
7. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
8. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, разположени в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби на дружеството, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.

Лихви

Член 11
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят е притежателят на лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, което е и техен притежател, се облагат с данък само в тази друга държава, доколкото тези лихви са платени:
а) във връзка със задължение, възникнало вследствие на продажбата на кредит на всякакво оборудване, стоки или услуги;
б) по заем от всякакъв вид, който е предоставен от финансова институция;
в) на пенсионна схема;
г) на правителството на тази друга държава, политическо подразделение или неин орган на местна власт или на Централната банка на тази друга държава; или
д) от дружество на дружество на другата договаряща държава, когато това дружество е свързано лице с дружеството, изплащащо лихвите, чрез пряко минимално участие от 10 % в имуществото за поне една година преди изплащането на лихвите или когато двете дружества са притежавани от трето дружество, което има пряко минимално участие от 10 % както в имуществото на първото дружество, така и в имуществото на второто дружество за поне една година преди изплащането на лихвите.
4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това дали са обезпечени, или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава, или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази Спогодба.

Авторски и лицензионни възнаграждения

Член 12
1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят е притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.
3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги от определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава, или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, с които правото или имуществото, във връзка с което се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано, и тези авторски и лицензионни възнаграждения са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че тези авторски и лицензионни възнаграждения възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази Спогодба.

Печалби от прехвърляне на имущество

Член 13
1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, свързано с определена база, с която местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава за целите на извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
3. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от прехвърляне на кораби, самолети или пътни превозни средства, използвани в международния транспорт, речни кораби, оперирани в речния транспорт, или на движимо имущество, свързано с използването на такива кораби, самолети, пътни превозни средства или речни кораби, се облагат с данък само в тази държава.
4. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на акции или дялове, които придобиват повече от 50 процента от стойността си пряко или непряко от недвижимо имущество, разположено в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Разпоредбите на предходното изречение не се прилагат за печалби от прехвърляне на акции, които се търгуват на фондова борса във всяка от договарящите държави или всяка друга фондова борса, която може да бъде договорена между компетентните органи.
5. Печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2, 3 и 4, се облагат с данъци само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.

Независими лични услуги

Член 14
1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава, във връзка с професионални услуги или други дейности с независим характер се облагат с данък само в тази държава, освен ако то има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за целите на извършваната от него дейност. Ако то разполага с такава определена база, доходът може да се облага в другата държава, но само такава част от него, каквато е причислима към тази определена база.
2. Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелните дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.

Доходи от трудово правоотношение

Член 15
1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18 и 19, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в съответната данъчна година, и
б) възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, която работодателят притежава в другата държава.
3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб, самолет или пътно превозно средство, използвани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, или на борда на речен кораб, използван във вътрешния речен транспорт от предприятие на едната договаряща държава, може да се облага с данък в тази държава.

Директорски възнаграждения

Член 16
Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

Художествени изпълнители и спортисти

Член 17
1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или като музикант или спортист, от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Когато доходи от личната дейност, извършвана от художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв, се получават не от самия художествен изпълнителен или спортист, а от друго лице, тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста. Разпоредбите на тази алинея не се прилагат, ако се установи, че художественият изпълнител или спортистът или лица, свързани с тях, не участват пряко в печалбите на лицето, посочено в тази алинея.
3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на доходи от дейност, извършвана в едната договаряща държава от художествен изпълнител или спортист, който е местно лице на другата договаряща държава, ако изявата му в първата посочена държава е финансирана повече от 50 процента от публични фондове на другата договаряща държава или на нейно политическо подразделение или орган на местна власт. В този случай доходът се облага с данък само в другата договарящата държава.

Пенсии

Член 18
Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2 на чл. 19, пенсии и други подобни плащания, изплатени на местно лице на едната договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, се облагат с данък само в тази държава. Все пак, когато такива пенсии и други подобни плащания, възникнали в другата договаряща държава, не подлежат на облагане с данъци в първата посочена държава, тази друга договаряща държава може да облага с данъци този доход.

Държавна служба

Член 19
1. а) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, изплатени от едната договаряща държава или от нейно политическо подразделение или от неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или подразделение или орган, се облагат с данък само в тази държава.
б) Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:
(i) е гражданин на тази държава; или
(ii) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.
2. а) Независимо от разпоредбите на ал. 1 пенсии и други подобни плащания, изплатени от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или нейно политическо подразделение или неин орган на местна власт, на физическо лице за извършени услуги на тази държава или подразделение или орган, се облагат с данък само в тази държава.
б) Такава пенсия и друго подобно плащане обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази държава.
3. Разпоредбите на чл. 15, 16 и 18 се прилагат по отношение на заплати, надници, пенсии и други подобни възнаграждения за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или нейно политическо подразделение или неин орган на местна власт.

Студенти

Член 20
1. Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в тази държава при условие, че тези плащания са от източници извън тази държава.
2. По отношение на стипендии и възнаграждения по трудово правоотношение извън обхвата на ал. 1 студент или стажант по смисъла на ал. 1 има право по време на такова образование или стаж на същите освобождавания, облекчения и намаления, които са предоставени на местните лица на държавата, която посещава.

Други доходи

Член 21
1. Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава независимо от техния източник, които не са изрично посочени в предходните членове на тази Спогодба, се облагат с данък само в тази държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6, когато получателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплаща доходът, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

Имущество

Член 22
1. Имущество, състоящо се от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6, притежавано от местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага с данък в тази друга държава.
2. Имуществото, състоящо се от движимо имущество, образуващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или от движимо имущество, принадлежащо към определена база, с която местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава за целите на извършването на независими лични услуги, може да се облага с данък в тази друга държава.
3. Имущество, състоящо се от кораби, самолети или пътни превозни средства, експлоатирани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, и от речни кораби, оперирани във вътрешния речен транспорт от предприятие на едната договаряща държава, както и от движими вещи, свързани с експлоатацията на такива кораби, самолети, речни кораби или пътни превозни средства, се облага с данък само в тази държава.
4. Всички други елементи от имуществото на местно лице на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава.

Елиминиране на двойното данъчно облагане

Член 23
1. В България двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
а) Когато местно лице на България получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази Спогодба могат да се облагат с данък в Швейцария, България, спазвайки разпоредбите на букви "б" и "в" на тази алинея, ще освободи такива доходи или имущество от облагане с данък.
б) Когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 или 12 на тази Спогодба могат да се облагат с данък в Швейцария, България ще допусне като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Швейцария. Такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към тези дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от Швейцария.
в) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на тази Спогодба получени доходи или притежавано имущество от местно лице на България са освободени от облагане с данък в България, България може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалите доходи или имущество на това местно лице да вземе предвид освободените доходи или имущество.
2. В Швейцария двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
а) Когато местно лице на Швейцария получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази Спогодба могат да се облагат с данък в България, Швейцария, спазвайки разпоредбите на букви "б" и "в", ще освободи такива доходи или имущество от облагане с данък, но при определяне размера на данъка върху останалите доходи или имущество на това местно лице може да приложи данъчната ставка, която би била приложима, ако освободеният доход или имущество не беше освободен по такъв начин. Такова освобождаване обаче се прилага по отношение на печалбите, посочени в ал. 4 на чл. 13, само ако се докаже, че тези печалби са били действително обложени в България.
б) Когато местно лице на Швейцария получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 могат да се облагат с данък в България, Швейцария ще допусне облекчение на това местно лице при поискване. Облекчението може да се състои от:
(i) приспадане от швейцарския данък върху дохода на това местно лице на сума, равна на данъка, наложен в България в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 и 12; такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от швейцарския данък, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към дохода, който може да бъде обложен в България; или
(ii) еднократно намаление на швейцарския данък; или
(iii) частично освобождаване на такива дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения от швейцарски данък, което се състои най-малко в приспадането на данъка, наложен в България, от брутната сума на дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения.
Швейцария определя приложимото облекчение и регламентира процедурата в съответствие с швейцарските разпоредби във връзка с изпълнение на международните спогодби на Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане.
в) Дружество, което е местно лице на Швейцария и което получава дивиденти от дружество, което е местно лице на България, за целите на швейцарския данък по отношение на тези дивиденти има право на същото облекчение, което би било предоставено на дружеството, ако дружеството, изплащащо дивидентите, беше местно лице на Швейцария.

Равенство в третирането

Член 24
1. Националните лица на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени при същите обстоятелства, и по-специално по отношение на качеството местно лице, националните лица на тази друга държава. Независимо от разпоредбите на чл. 1 тази алинея се прилага и по отношение на лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същите дейности. Тази разпоредба няма да се счита като задължаваща едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, облекчения или приспадания за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.
3. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания, извършени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определяне на облагаемите печалби на това предприятие ще се приспадат при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава. Аналогично, всякакви задължения на предприятие на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава за целите на определянето на облагаемото имущество на това предприятие ще се приспадат при същите условия, както ако биха били договорени с местно лице на първата посочена държава.
4. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава.
5. Независимо от разпоредбите на чл. 2 разпоредбите на този член се прилагат по отношение на данъци от всякакъв вид и описание.

Процедура на взаимно споразумение

Член 25
1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази Спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своя случай пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е по ал. 1 на чл. 24, пред компетентния орган на договарящата държава, на която е национално лице. Случаят трябва да бъде представен в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на Спогодбата.
2. Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно, и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със Спогодбата.
3. Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на Спогодбата. Те също така могат да се консултират взаимно за избягване на двойното данъчно облагане за случаи, които не са предвидени в Спогодбата.
4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват директно помежду си с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи. Когато за целите на постигане на споразумение изглежда разумно да се разменят устно мнения, това може да се осъществи чрез комисия, състояща се от представители на компетентните органи на договарящите държави.

Обмен на информация

Член 26
1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, за която може да се предвиди, че се отнася към изпълнение разпоредбите на тази Спогодба или към администрирането или привеждането в изпълнение на вътрешните законодателства относно данъци от всякакъв вид и описание, наложени от страна на договарящите държави или техните политически подразделения или органи на местна власт, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на Спогодбата. Обменът на информация не е ограничен от чл. 1 и 2.
2. Всяка информация, получена съгласно ал. 1 от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и ще се разкрива само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, както и решаването на жалби във връзка с данъците, посочени в ал. 1. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да разкриват информацията на съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения. Независимо от горното, информация, получена от едната договаряща държава, може да бъде използвана за други цели, когато тази информация може да бъде използвана за такива други цели съгласно законодателствата на двете държави и компетентните органи на предоставящата държава разрешат такава употреба.
3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;
б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по обичайна административна процедура на тази или на другата договаряща държава;
в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена, икономическа или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).
4. Когато едната договаряща държава поиска информация в съответствие с този член, другата договаряща държава ще използва своите способи за събиране на информация, за да набави поисканата информация, дори когато тази друга държава може да не се нуждае от тази информация за собствени данъчни цели. Задължението по предходното изречение се ограничава от ал. 3, но в никакъв случай това ограничение няма да се разглежда като даващо право на едната договаряща държава да откаже предоставянето на информация само поради това, че няма собствен интерес от такава информация.
5. Разпоредбите на ал. 3 в никакъв случай няма да се разглеждат като даващи право на едната договаряща държава да откаже предоставянето на информация само поради това, че информацията се пази от банка, друга финансова институция, номиниран представител или лице, което действа като агент или фидуциар, или поради това, че информацията е свързана с участие в определено лице. За да получат такава информация, данъчните органи на запитаната договаряща държава, ако това е необходимо за спазване на техните задължения по тази алинея, имат правомощието да задействат разкриването на информация по тази алинея независимо от ал. 3 или от всякакви други противоречащи разпоредби в нейното вътрешно законодателство.

Дипломатически представители и консулски служители

Член 27
1. Разпоредбите на тази Спогодба не засягат данъчните привилегии на дипломатическите представители или консулските служители съобразно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.
2. За целите на Спогодбата дипломатическите представители и консулските служители на една от договарящите държави, акредитирани в другата договаряща държава или в трета държава, които са граждани на акредитиращата държава, се считат за местни лица на тази държава, ако те подлежат на същите данъчни задължения по отношение на дохода и имуществото както местните лица на тази държава.
3. Спогодбата не се прилага по отношение на международни организации, органи и служители в тях и по отношение на лица, които са членове на дипломатически мисии, консулски служби или постоянни представителства на трети държави, които се намират в едната договаряща държава и не се считат за местни лица на нито една от договарящите държави във връзка с данъците върху дохода и имуществото.

Влизане в сила

Член 28
1. Всяка от договарящите държави ще уведоми другата по дипломатически канали, че са изпълнени процедурите по нейното законодателство за влизане в сила на тази Спогодба. Спогодбата влиза в сила на датата, на която е получено по-късното от тези уведомления.
2. Разпоредбите на Спогодбата се прилагат:
а) по отношение на данъците, удържани при източника, за суми, изплатени или начислени на или след 1 януари на календарната година, следваща влизането в сила на Спогодбата;
б) по отношение на другите данъци за данъчните години, започващи на или след 1 януари на календарната година, следваща влизането в сила на Спогодбата;
в) по отношение на чл. 26 за информация, която се отнася до данъчни години или стопански години, започващи на или след 1 януари на календарната година, следваща влизането в сила на Спогодбата.
3. Спогодбата между Република България и Швейцарската конфедерация за избягване на двойното данъчно облагане върху дохода и имуществото и протокола към нея, подписани в Берн на 28 октомври 1991 г., ще прекрати своето действие при влизане в сила на тази Спогодба. Разпоредбите на първата посочена Спогодба обаче ще продължат да се прилагат за данъчни години и периоди, които са приключили преди момента, в който разпоредбите на тази Спогодба стават приложими.

Прекратяване

Член 29
Тази Спогодба остава в сила, докато бъде прекратена от една от договарящите държави. Всяка от договарящите държави може да прекрати действието на Спогодбата по дипломатически път, като писмено уведоми другата за прекратяването поне 6 месеца преди края на всяка календарна година. В такъв случай Спогодбата ще престане да действа:
а) по отношение на данъците, удържани при източника, за суми, изплатени или начислени на или след 1 януари на календарната година, следваща тази, в която е направено уведомлението;
б) по отношение на другите данъци за данъчните години, започващи на или след 1 януари на календарната година, следваща тази, в която е направено уведомлението.

В удостоверение на горното, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази Спогодба.

Съставена в два оригинални екземпляра в София на 19 септември 2012 г. на български, немски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването между българския и немския текст меродавен е английският текст.

ПРОТОКОЛ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ШВЕЙЦАРСКИЯ ФЕДЕРАЛЕН СЪВЕТ

При подписването в София на 19 септември 2012 г. на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото се договориха следните разпоредби да бъдат неразделна част от Спогодбата:

1. По отношение на буква "з" на ал. 1 на чл. 3
Приема се, че терминът "пенсионна схема" включва следните и всички идентични или подобни по естеството си схеми, които са установени съгласно законодателство, прието след датата на подписване на тази Спогодба:
a) в България, всички пенсионни схеми по Кодекса за социално осигуряване;
б) в Швейцария, всички пенсионни схеми по:
(i) Федералния акт за осигуряване за възраст или за преживял съпруг от 20 декември 1946 г.;
(ii) Федералния акт за осигуряване на хора с увреждания от 19 юни 1959 г.;
(iii) Федералния акт за допълнителни пенсии във връзка с осигуряване за възраст, за преживял съпруг и за хора с увреждания от 6 октомври 2006 г.;
(iv) Федералния акт за осигуряване за възраст, за преживял съпруг и за хора с увреждания, вноските за което подлежат на плащане във връзка с трудово правоотношение или от самонаети лица от 25 юни 1982 г., включително нерегистрираните пенсионни схеми, които предлагат професионални пенсионни планове; и форми на индивидуални признати пенсионни схеми, сравними с професионалните пенсионни планове;
(v) формите на индивидуални признати пенсионни схеми, сравними с професионалните пенсионни планове в съответствие с чл. 82 от Федералния акт за осигуряване за възраст, за преживял съпруг и за хора с увреждания, вноските за което подлежат на плащане във връзка с трудово правоотношение или от самонаети лица от 25 юни 1982 г.

2. По отношение на ал. 1 на чл. 4
Приема се и се потвърждава, че терминът "местно лице на едната договаряща държава" включва по-специално:
a) пенсионна схема, установена в тази държава;
б) организация, която е установена и се използва изключително за религиозни, благотворителни, научни, културни, спортни или образователни цели (или за повече от една от тези цели) и която е местно лице на тази държава съгласно нейните закони, независимо че целият или част от нейния доход или печалби може да бъде освободен от данък по вътрешното законодателство на тази държава; и
в) гражданско дружество, общо или с ограничена отговорност, установено съгласно швейцарските закони, което има място на действително управление в Швейцария.

3. По отношение на ал. 3 на чл. 4:
При определяне на качеството местно лице на едно лице, различно от физическо лице, което е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще прилагат като преференциален критерий "място на действително управление". Приема се, че терминът "място на действително управление" е мястото, където по същество се вземат ключовите управленски и търговските решения, които са необходими за извършването на стопанската дейност на образуванието. Мястото на действително управление обичайно ще бъде мястото, където лицето или групата от лица с най-висока позиция вземат решения, мястото, където се определят като цяло действията, които ще се предприемат от образуванието.

4. По отношение на ал. 1 и 2 от чл. 7
Когато предприятие на едната договаряща държава продава стоки или извършва дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, печалбите на това място на стопанска дейност няма да се определят на базата на общата сума, получена от предприятието, а само на базата на тази част от общия доход, която е причислима към действително извършвана дейност от мястото на стопанска дейност за целите на такива продажби или стопанска дейност.
В случаите на договори за надзор, доставка или монтаж или изграждане на търговско, промишлено или научно оборудване или сгради, или за обществени работи, когато предприятието има място на стопанска дейност, печалбите на такова място на стопанска дейност няма да се определят на базата на общата сума на договора, а само на базата на тази част от договора, която е ефективно изпълнена от мястото на стопанска дейност в държавата, в която е разположено мястото на стопанска дейност.
Печалбите, които се отнасят към тази част от договора, която е изпълнена от главния офис на предприятието, се облагат с данъци само в държавата, на която предприятието е местно лице.

5. По отношение на чл. 10 и 11

Когато минималният период на участие, посочен в буква "а" на ал. 3 на чл. 10 или в буква "д" на ал. 3 на чл. 11, не е покрит към момента на плащане на дивидента или лихвата и поради това данъкът, определен в ал. 2 на чл. 10 или ал. 2 на чл. 11 е удържан към момента на плащането и условието за минимален период на участие е изпълнено впоследствие, притежателят на дивидента или лихвите има право на възстановяване на удържания данък.

6. По отношение на чл. 10, 11 и 12

Разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 не се прилагат по отношение на всеки дивидент, лихва или авторско и лицензионно възнаграждение, платени по или като част от споразумение за насочване на доход. Терминът "споразумение за насочване на доход" означава сделка или серия от сделки, които са структурирани по такъв начин, че местно лице на едната договаряща държава, което има право на облекчения по Спогодбата, получава елемент от доход, който възниква в другата договаряща държава, но това местно лице плаща, пряко или непряко, целия или преобладаващата част от този доход (по което и да е време или под каквато и да е форма) на друго лице, което не е местно лице на нито една от двете договарящи държави и което, ако беше получило този елемент на доход директно от другата договаряща държава, не би имало право съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между държавата, на която това друго лице е местно лице, и договарящата държава, в която възниква доходът, или съгласно друг акт на облекчения по отношение на този елемент на доход, които са еквивалентни или по-благоприятни от тези, предоставени по тази Спогодба на местно лице на едната договаряща държава и основният ефект от такова структуриране е ползване на облекчения по тази Спогодба.

7. По отношение на ал. 2 на чл. 12

Доколкото Конфедерация Швейцария в съответствие със своето вътрешно законодателство не налага данък при източника върху авторски и лицензионни възнаграждения, платени на чуждестранни лица, ал. 2 на чл. 12 не се прилага и авторските и лицензионните възнаграждения се облагат с данъци само в държавата, на която притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице.

8. По отношение на чл. 18 и 19

Приема се, че терминът "пенсии", използван съответно в чл. 18 и 19, не покрива само периодични плащания, а също и еднократни плащания.

9. По отношение на чл. 25

Приема се, че ако България се съгласи на арбитражна клауза в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава, следната ал. 5 ще се прилага между България и Швейцария от датата, на която започне да се прилага спогодбата между България и тази трета държава:

"5. Когато:
a) съгласно ал. 1 едно лице е представило случай пред компетентния орган на едната договаряща държава на основание, че действията на едната или двете договарящи държави са довели за това лице до данъчно облагане, което не съответства на разпоредбите на тази Спогодба, и
б) компетентните органи не са в състояние да достигнат до споразумение съгласно ал. 2 за разрешаване на този случай в рамките на три години от представянето на случая пред компетентния орган на другата държава,
всеки неразрешен въпрос по случая ще бъде отнесен пред арбитраж по молба на лицето. Все пак тези неразрешени въпроси няма да бъдат отнесени до арбитраж, ако те вече са били решени от съд или административен трибунал на една от държавите. Арбитражното решение е задължително за двете държави и се прилага независимо от давностните срокове в законодателството на тези държави, освен ако лице, което е пряко засегнато от случая, не приеме взаимното споразумение, с което се прилага арбитражното решение, или компетентните органи и лицата, които са пряко засегнати от случая, се съгласят за различно решение в рамките на шест месеца след уведомяването им за арбитражното решение. Компетентните органи на договарящите държави ще уредят начина на прилагане на тази алинея с взаимно споразумение.
Договарящите държави могат да предоставят на арбитражния съвет, създаден съгласно разпоредбите на тази алинея, такава информация, каквато е необходима за осъществяване на арбитражната процедура. Във връзка с така предоставената информация членовете на арбитражния съвет се подчиняват на ограниченията за разкриване на информация по ал. 2 на чл. 26."
В случаите, в които са задвижени процедури преди датата, от която ал. 5 започне да се прилага, тригодишният период, посочен в буква "б", започва да тече на тази дата.

10. По отношение на чл. 26

a) приема се, че искане за обмен на информация ще бъде отправяно само след като запитващата договаряща държава е изчерпила всички обичайни източници на информация, с които разполага съгласно процедурите на вътрешното си данъчно законодателство;
б) приема се, че данъчните органи на запитващата държава при отправяне на запитване за информация по чл. 26 предоставят следната информация на данъчните органи на запитваната държава:
(i) идентифициращи данни на проверяваното или ревизираното лице;
(ii) периода от време, за който се иска информация;
(iii) заявление за търсената информация, включително нейния характер и формата, в която запитващата държава желае да получи информацията от запитваната държава;
(iv) данъчните цели, за които се търси информацията;
(v) доколкото е известно, името и адреса на всяко лице, за което се смята, че разполага с търсената информация;
в) приема се, че стандартът "предвидима относимост" има за цел да регламентира обмен на информация по данъчни въпроси във възможно най-широк смисъл и същевременно да изясни, че договарящите държави не са свободни да участват в "ловни експедиции" или да искат информация, за която е малко вероятно да има значение за данъците на определен данъкоплатец; докато горната ал. б) съдържа важни процедурни изисквания, които имат за цел да осуетят "ловните експедиции", то разпоредбите на точки (i) до (v) от ал. б) въпреки това не трябва да се тълкуват така, че да попречат на ефективния обмен на информация;
г) приема се, че чл. 26 не изисква договарящите държави да обменят информация на автоматична или спонтанна основа;
д) приема се, че в случай на обмен на информация административните процедурни правила относно правата на данъкоплатците в запитаната договаряща държава запазват своето действие; също се приема, че тези разпоредби имат за цел за гарантират справедлива процедура за данъкоплатеца, а не да предотвратят или необосновано да отложат процеса на обмен на информация.

Съставен в два оригинални екземпляра в София на 19 септември 2012 г. на български, немски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различие в тълкуването между българския и немския текст меродавен е английският текст.