Промени в ЗДДС

В брой 14 от 18 февруари 2022 г. на Държавен вестник е обнародван:

Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
(обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г. и бр. 17 от 2021 г.)

§ 1. В чл. 13, ал. 4 се създава нова т. 7:
„7. придобиването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка за извършване на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение на територията на страната;“.

§ 2. В чл. 14а се създават ал. 16 – 18:
„(16) Алинея 7 не се прилага за доставките по ал. 6, т. 1 на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, независимо дали е приложен режимът по чл. 157а.
(17) Алинея 7 не се прилага за доставките по ал. 6, т. 2 на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато за тези доставки не е приложен режимът по чл. 157а.
(18) В случаите по ал. 6 изпращането или транспортирането на стоката се отнася само за доставката, извършена от данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс към получател – данъчно незадълженото лице.“

§ 3. В чл. 20, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а“.

§ 4. В чл. 20б ал. 5 се изменя така:
„(5) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 16 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, в която:
1. получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване – при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път;
2. завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя – при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.“

§ 5. В чл. 31, т. 2, буква „г“ думите „в Комбинираната номенклатура“ се заличават.

§ 6. В чл. 35а след думите „нулева ставка“ се добавя „с място на изпълнение на територията на страната“.

§ 7. В чл. 57б, т. 1, буква „е“ думите „установено на територията на страната“ се заличават.

§ 8. В чл. 57г, ал. 3 думата „вноса“ се заменя с „приемането на пратката от получателя, за когото е предназначена“.

§ 9. В чл. 57д, ал. 2 думата „вносителя“ се заменя с „лицето“.

§ 10. В чл. 58 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 се създава буква „г“:
„г) Европейската комисия или от агенция или орган, създадени съгласно правото на Eвропейския съюз, когато Европейската комисия или такава агенция или орган внасят тези стоки при изпълнението на задачи, възложени им от правото на Eвропейския съюз в отговор на пандемията от COVID-19, с изключение на внесените стоки, които се използват незабавно или на по-късна дата от Европейската комисия или от такава агенция или орган за последващи доставки срещу възнаграждение;“.
2. Създават се ал. 16 и 17:
„(16) Когато Европейската комисия или агенция, или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз, при вноса на стоките по ал. 1, т. 2, буква „г“ не разполага с писмени документи, удостоверяващи, че вносът на стоките е в изпълнение на задачи, възложени им от правото на Eвропейския съюз, или стоките ще се използват незабавно или на по-късна дата от Европейската комисия или от такава агенция или орган за последващи доставки срещу възнаграждение, данъкът по вноса става изискуем от Европейската комисия или агенция, или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз.
(17) Когато условията за освобождаване при внос, предвидени в ал. 1, т. 2, буква „г“, престанат да се прилагат, Европейската комисия или съответната агенция или орган информира страната, че приложеното освобождаване при внос на тези стоки подлежи на облагане с данък при условията, приложими към този момент.“

§ 11. В чл. 65, ал. 2 т. 1 се отменя.

§ 12. В чл. 70, ал. 4 накрая се добавя „или лице, установено на територията на страната, регистрирано само по чл. 156“.

§ 13. В чл. 83 се създава ал. 3:
„(3) Когато не са налице условията на чл. 57а или 57б, лице – платец на данъка по ал. 1, е получателят – данъчно незадължено лице, за когото е предназначена пратката.“

§ 14. Член 85а се изменя така:
„Лице – платец на данъка при режим извън Съюза, в Съюза или дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 85а. Данъкът е изискуем от регистрирано за прилагане на режим извън Съюза, в Съюза или дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, лице – доставчик по облагаема доставка, в обхвата на съответния режим с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е данъчно незадължено лице.“

§ 15. В чл. 87 ал. 3 се изменя така:
„(3) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на акта за регистрация, включително датата на връчване, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета. В случаите по чл. 132 първият данъчен период обхваща времето от датата на вписването на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ, включително датата на вписването на обстоятелството, до края на данъчния период.“

§ 16. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 9 думите „или право за регистрация по чл. 154, 156 и 157а“ се заличават.
2. Създава се ал. 13:
„(13) Алинея 9 не се прилага в случаите, когато данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 извършва само доставки, за които е регистрирано по чл. 154 и 156.“

§ 17. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
„4. прекратяването на юридическото лице:
а) без ликвидация;
б) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията;“.
2. Създават се т. 6 и 7:
„6. прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса;
7. заличаване на клонове на чуждестранни юридически лица.“

§ 18. В чл. 108 се създава ал. 4:
„(4) Освен в случаите по ал. 1, основание за дерегистрация по избор възниква и когато данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9, се регистрира:
1. в друга държава членка – за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
2. в страната – по чл. 154 или 156, когато започне да извършва само доставки, за които се прилага режим извън Съюза или режим в Съюза.“

§ 19. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 108, ал. 4 регистрираното лице подава в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство заявление за дeрегистрация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.“
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) В случаите по ал. 2, изречение първо за дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта за дерегистрация по ал. 5.“
3. Създава се ал. 8:
„(8) В случаите по ал. 2, изречение второ за дата на дерегистрацията се смята датата на регистрация на лицето в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или датата на регистрация в страната по чл. 154 и 156.“

§ 20. В чл. 110 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 1, 2, 6 и 7 и при прекратяване на юридическото лице без ликвидация;“.
2. В ал. 2 думите „освен в случаите по чл. 107, т. 5“ се заличават.

§ 21. В чл. 113 се правят следните допълнения:
1. В ал. 9 се създава изречение второ: „Данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които са регистрирани само на основание чл. 156, нямат право да посочват данък в издаваните от тях фактури и известия към фактури за доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим в Съюза.“
2. Създава се ал. 15:
„(15) Данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, не прилага ал. 3 за извършена доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки или вътрешни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето не е регистрирано за прилагане на режим в Съюза по този закон или в друга държава членка.“

§ 22. В чл. 116 се създават ал. 6 и 7:
„(6) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които за доставката е приложена грешна ставка на данъка.
(7) Корекция на фактури и известия при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 2, 3 и 6.“

§ 23. Създава се чл. 117а:
„Коригиране на протоколи
Чл. 117а. (1) Поправки и добавки в протоколите не се разрешават. Погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови.
(2) За погрешно съставен протокол се смята и издаденият протокол, в който:
1. не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен;
2. е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен;
3. за доставката е приложена грешна ставка на данъка.
(3) Когато погрешно съставен протокол е отразен в отчетните регистри на получателя, за анулирането не се съставя протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулирането.
(4) Екземплярите на анулираните протоколи се съхраняват при издателя, като отчитането им се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(5) Корекция на протоколи при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършва по ал. 2.“

§ 24. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.“
2. Създава се ал. 14:
„(14) Лицето по ал. 1, когато е регистрирано по чл. 154, 156 и 157а, подава справка-декларацията и по чл. 159, ал. 4 и/или чл. 159а, ал. 2. Данъчно задължено лице, регистрирано само по чл. 154 и 156, подава единствено справка-декларацията по чл. 159, ал. 4.“

§ 25. В чл. 131в, ал. 2 т. 3 се отменя.

§ 26. В чл. 135 ал. 4 се изменя така:
„(4) Представителят по чл. 157а, ал. 2 се счита за акредитиран представител на лицето по чл. 157а, ал. 3 и го представлява по всички негови данъчни правоотношения по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този режим.“

§ 27. В чл. 152, ал. 3, т. 1 накрая се добавя „или извън него“.

§ 28. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ накрая се добавя „с квалифициран електронен подпис“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Идентификационният номер за целите на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза се състои от 11 буквено-цифрови знака, съдържащ знака „EU“, и се използва единствено за целите на прилагане на режим извън Съюза.“
3. В ал. 9 изречение второ се изменя така: „В тези случаи датата на регистрация по този член е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за регистрация по електронен път.“
4. В ал. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „в която и да е държава членка по идентификация“.

§ 29. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ накрая се добавя „с квалифициран електронен подпис“.
2. В ал. 7, т. 3 накрая се поставя точка и запетая и се добавя „в този случай се прекратява и регистрацията за прилагането на режим в Съюза и на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии“.
3. В ал. 10 изречение трето се изменя така: „В тези случаи датата на прекратяване на регистрацията е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за прекратяване на регистрацията по електронен път.“

§ 30. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 буква „а“ се изменя така:
„а) услуги с получатели данъчно незадължени лица и с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, включително по постоянен обект, и/или“.
2. В ал. 15 накрая се поставя запетая и се добавя „в която и да е държава членка по идентификация“.
3. В ал. 16 думите „регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1“ се заличават.

§ 31. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7, т. 3 накрая се поставя точка и запетая и се добавя „в този случай се прекратява и регистрацията на лицето за прилагането на режим извън Съюза и на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии“.
2. Алинея 15 се изменя така:
„(15) Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на тримесечието, следващ тримесечието на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път. В случаите по ал. 10 – 14 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е датата на промяната, ако лицето подаде заявление за дерегистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето подаде заявление за регистрация за прилагане на режима в другата държава членка.“

§ 32. В чл. 157а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „територии, има“ се добавя „регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1“.
2. В ал. 2 се създава т. 4:
„4. не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.“
3. В ал. 4, изречение второ накрая се добавя „с квалифициран електронен подпис“.
4. В ал. 10 в текста преди т. 1 думите „датата на връчването“ се заменят с „датата на изпращането“.
5. В ал. 18 накрая се поставя запетая и се добавя „в която и да е държава членка по идентификация“.
6. Създава се ал. 22:
„(22) Когато данъчно задължено лице, представлявано в друга държава членка от представител, за когото са налице условията на ал. 15, избере да продължи да бъде представлявано от него, представителят регистрира данъчно задълженото лице за прилагане на режима по този член.“

§ 33. В чл. 157б се правят следните допълнения:
1. В ал. 4, изречение второ накрая се добавя „с квалифициран електронен подпис“.
2. В ал. 5, т. 3 и ал. 7, т. 3 накрая се поставя точка и запетая и се добавя „в този случай се прекратява и регистрацията на лицето за прилагането на режим в Съюза и режим извън Съюза“.
3. Създават се ал. 21 и 22:
„(21) Когато са налице условията по ал. 12 за представител по чл. 157а, се прекратява и регистрацията на данъчно задълженото лице, което е представлявано от представителя. Датата на прекратяване на регистрацията по режим на данъчно задължено лице е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация.
(22) Данъчно задължено лице по ал. 21, за което са налице условията по чл. 157а, ал. 3, изречение първо, може да избере да продължи да бъде представлявано от представителя, за когото са налице условията по ал. 12, или да избере нов представител по чл. 157а, ал. 2. Данъчно задължено лице по ал. 21, за което са налице условията по чл. 157а, ал. 3, изречение второ, може да избере да продължи да бъде представлявано от представителя, за когото са налице условията по ал. 12, да избере нов представител по чл. 157а, ал. 2 или да се регистрира за целите на режима съгласно условията за определяне на държавата членка по идентификация.“

§ 34. В чл. 158 се създава ал. 8:
„(8) За доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5, извършени от регистрирано по глава осемнадесета лице, данъкът е дължим за държавата членка по потребление, където е мястото на изпълнение на доставката.“

§ 35. В чл. 159а, ал. 4 след думите „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се добавя „с квалифициран електронен подпис“.

§ 36. В чл. 159б, ал. 6 след думите „чл. 96“ се добавя „или чл. 100, ал. 1“.

§ 37. В чл. 159в ал. 3 и 4 се отменят.

§ 38. Член 159з се отменя.

§ 39. В чл. 166, ал. 3, т. 4 думите „Комбинираната номенклатура на Република България“ се заменят с „КН“.

§ 40. В чл. 168а се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Северна Ирландия се смята за територия на държава членка за целите на този закон, когато:
1. доставчикът на стоките е данъчно задължено лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, или получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, и
2. доставката е:
а) вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки;
б) вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на нови превозни средства;
в) доставки на стоки, които се монтират или инсталират;
г) доставки на стоки по глава осемнадесета, или
д) доставки на стоки под режим складиране на стоки до поискване.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) За целите на този закон Северна Ирландия се смята за територия на държава членка и когато данъчно задължено лице с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, е посредник в тристранна операция.“
3. В ал. 4 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 2, т. 1 и ал. 3“.

§ 41. В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „и чл. 151а“ се заменят с „чл. 151а и чл. 156, ал. 1 и 16“.

§ 42. В чл. 172 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Освободен от данък е вносът на стоки, въведени на територията на страната от командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор или от въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната и/или на територията на друга държава.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Освободен от данък е вносът на стоки, въведени на територията на страната от въоръжените сили на други държави – членки на Европейския съюз, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в отбранителни дейности на територията на страната и/или на територията на друга държава, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на общата политика за сигурност и отбрана, определена в дял V, глава 2, раздел 2 от Договора за Европейския съюз, наричана по-нататък „ОПСО“.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3“.

§ 43. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. В ал. 6, т. 1:
а) буква „б“ се изменя така:
„б) въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяването на техните трапезарии или столови, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната и/или на територията на друга държава;“
б) в буква „г“ думите „на членове“ се заменят с „членове“;
в) създава се буква „д“:
„д) въоръжени сили на други държави – членки на Европейския съюз, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяването на техните трапезарии или столови, когато силите участват в отбранителни дейности на територията на страната и/или на територията на друга държава, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на ОПСО;“.
3. Създават се ал. 8 – 15:
„(8) За облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато получатели са Европейската комисия или агенция или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз, когато Европейската комисия или такава агенция или орган закупуват тези стоки или услуги при изпълнението на задачите, възложени им от правото на Европейския съюз в отговор на пандемията от COVID-19.
(9) Не се прилага нулевата ставка на данъка по ал. 8, когато получените стоки и услуги от Европейската комисия или съответната агенция или орган се използват незабавно или на по-късна дата за последващи доставки срещу възнаграждение.
(10) Когато условията за прилагане на нулева ставка, предвидени в ал. 8, престанат да се прилагат, Европейската комисия или съответната агенция или орган, получила доставка, за която е приложена нулева ставка, информира страната и доставката на тези стоки или услуги подлежи на облагане с данък при условията, приложими към този момент.
(11) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки или услуги до друга държава членка, предназначени за въоръжените сили на държава, която е страна на Северноатлантическия договор, различна от държавата членка по местоназначение, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор.
(12) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки или услуги до друга държава членка, предназначени за въоръжените сили на държава членка, различна от самата държава членка на местоназначение, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на ОПСО.
(13) За възмездно вътреобщностно придобиване на стоки се смята употребата на стоки от въоръжените сили на Република България, когато участват в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на ОПСО, за нуждите на тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, които стоки са закупени в друга държава членка и за които не са приложени общите правила за облагане в тази друга държава членка, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в чл. 172, ал. 3.
(14) За възмездно вътреобщностно придобиване на стоки се смята употребата на стоки от въоръжените сили на Република България, която е страна по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор, които стоки са закупени в друга държава членка и за които не са приложени общите правила за облагане в тази друга държава членка, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в чл. 172, ал. 2.
(15) Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки, чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на:
1. член 172, ал. 2, или
2. член 172, ал. 3.“

§ 44. В чл. 174а, ал. 1 думите „чл. 173, ал. 4 и 5“ се заменят с „чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 5“.

§ 45. В чл. 180в, ал. 3 думите „но не по-малко от 10 000 лв.“ се заличават.

§ 46. В § 1а от допълнителните разпоредби се създават т. 20 – 22:
„20. Директива (ЕС) 2020/2020 на Съвета от 7 декември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на временни мерки във връзка с данъка върху добавената стойност, приложим за ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ, L 419/1 от 11 декември 2020 г.).
21. Директива (ЕС) 2019/2235 на Съвета от 16 декември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза (ОВ, L 336/10 от 30 декември 2019 г.).
22. Директива (ЕС) 2021/1159 на Съвета от 13 юли 2021 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на временните освобождавания при внос и някои доставки в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ, L 250/1 от 15 юли 2021 г.).“

§ 47. В приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 наименованието на колона 2 се изменя така: „Код по КН“.

§ 48. В приложение № 4 към чл. 66, ал. 2, т. 4 и 5 се създава т. 6:
„6. Специализирани млечни формули (с частично хидролизиран протеин и такива за деца с алергии) и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета, попадащи в Код 2106 90 92 и в Код 2106 90 98 по КН на ЕС.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 49. В случаите по § 10 относно чл. 58, ал. 1, т. 2, буква „г“ и § 43 относно чл. 173, ал. 8 от този закон начислен данък за данъчни периоди от 1 януари 2021 г. до датата на влизането в сила на този закон, за които е приложена данъчна ставка, различна от нулева ставка на данъка, се възстановява на Европейската комисия или агенция или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз, от органите на Националната агенция за приходите по реда на чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявленията за възстановяване се подават до 31 март 2022 г. включително.

§ 50. Параграф 25 се прилага за ваучери, издадени в данъчен период, следващ данъчния период, в който този закон е влязъл в сила.

§ 51. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграф 10 и § 43, т. 3 относно чл. 173, ал. 8, 9 и 10, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;
2. параграф 42, т. 2 и § 43, т. 2, буква „в“ и т. 3 относно чл. 173, ал. 12, 13 и ал. 15, т. 2, които влизат в сила от 1 юли 2022 г.

Законът е приет от 47-ото Народно събрание на 11 февруари 2022 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Никола Минчев