Промени в ЗДДС

В бр. 55 от 19 юни 2020 г. на Държавен вестник е обнародван:

Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
(обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52 , 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96, 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 14 и 18 от 2020 г.)

§ 1. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 и 3 накрая се добавя „освен в случаите по ал. 2, т. 2, 4 и 5“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Ставката на данъка е 9 на сто за:
1. настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани;
2. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;
3. ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128;
4. храни, подходящи за бебета или за малки деца по приложение № 4;
5. бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4.“

§ 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В т. 62 се създава ново изречение второ: „Храни за човешка консумация са храни по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.
2. Създават се т. 98, 99 и 100:
„98. „Бира по чл. 66, ал. 2, т. 3“ е бира по смисъла на чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове.
99. „Вино по чл. 66, ал. 2, т. 3“ е вино по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки.
100. „Спиртни напитки по чл. 66, ал. 2, т. 3“ са спиртните напитки по смисъла на чл. 121, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки.“

§ 3. Създава се приложение № 4 към чл. 66, ал. 2, т. 4 и 5:
„Приложение № 4 към чл. 66, ал. 2, т. 4 и 5
1. Адаптирани бебешки млека и прахообразни каши за бебета или за малки деца, попадащи в Код 1901 10 00 по КН на ЕС.
2. Хомогенизирани зеленчукови пюрета за бебета или за малки деца в съдове с нетно тегловно съдържание, непревишаващо 250g, попадащи в Код 2005 10 00 по КН на ЕС.
3. Хомогенизирани плодови пюрета за бебета или за малки деца в съдове с нетно тегловно съдържание, непревишаващо 250 g, попадащи в подпозиция 2007 10 по КН на ЕС.
4. Смесени хомогенизирани пюрета от месо, риби, зеленчуци, плодове или ядки за бебета или за малки деца в съдове с нетно тегловно съдържание, непревишаващо 250 g, попадащи в Код 2104 20 00 по КН на ЕС.
5. Бебешки пелени, попадащи в Код 9619 00 81 по КН на ЕС.“

Заключителни разпоредби

§ 4. Разпоредбите на § 1, т. 1 и т. 2 относно ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5, § 2, т. 2 и § 3 се прилагат от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2021 г.

§ 5. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (обн. ДВ, бр. 99 от 2019 г.; изм., бр. 34 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6а:
„§ 6а. През 2020 г. средства от фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване може да се разходват и за мерки, свързани със заетостта, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.“
2. В приложение № 1 към чл. 9, т. 1:
а) в ред 60, колона 3 числата „55, 56“ се заличават, а в колона 4 думите „Хотелиерство; Ресторантьорство“ се заличават;
б) създава се ред 60а:

„

“

§ 6. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34, 38 и 44 от 2020 г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 12а:
„Чл. 12а. (1) На семействата, чиито деца са записани в осми клас на държавно или общинско училище за учебната 2020 – 2021 г., дирекция „Социално подпомагане“ отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска на семейства по чл. 3, т. 2, 3 и 5 от Закона за семейни помощи за деца, при условие че средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца е по-нисък или равен на 450 лв.
(3) При определяне на дохода на член от семейството по ал. 2 се прилагат § 1, т. 1 и 2 от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца, като лицата, които кандидатстват за помощта, декларират писмено съгласието си за извършване на служебна проверка на доходите им от дирекция „Социално подпомагане“.
(4) При условията на ал. 1 помощта се предоставя независимо от дохода на семейството за:
1. деца с трайни увреждания съгласно § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца;
2. деца с един жив родител съгласно § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца;
3. деца, настанени в семейства на роднини и/или близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(5) Помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизането в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок на учебната 2020 – 2021 г., ако детето продължава да посещава училище.
(6) Помощта по ал. 1 се възстановява, ако през учебната 2020 – 2021 г.:
1. ученикът не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на осми клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини, определени по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.
(7) В случаите по ал. 6 директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената помощ заедно със законната лихва.
(8) Правото на помощта по ал. 1 се погасява след изтичането на един месец от началото на учебната 2020 – 2021 г., а вземането за отпуснатата помощ се погасява след изтичането на три месеца, считано от края на месеца, в който заповедта за отпускането й е влязла в сила.
(9) Размерът и редът за отпускането и изплащането на помощта по ал. 1 се определят с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.“
2. Създава се чл. 27:
„Чл. 27. (1) На лекари, медицински и немедицински специалисти, специализанти и други лица, извършващи помощни дейности в лечебните заведения за болнична помощ, на служители на регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ и Националния център по заразни и паразитни болести, на служители на районните здравноосигурителни каси, командировани в регионалните здравни инспекции, на служители от системата на Министерството на труда и социалната политика и от системата на Министерството на вътрешните работи и на служители от Националното тол управление, които пряко са осъществявали или осъществяват дейности, свързани с лечението, предотвратяване на разпространението и/или преодоляване на последиците от COVID – 19, се предоставя помощ за ползване на основни туристически услуги за вътрешен туризъм на стойност 210 лв.
(2) Помощта по ал. 1 се ползва еднократно в срок до 30 ноември 2021 г. през времето на отпуск на лицето за не по-малко от 7 нощувки в обекти или категоризирани или регистрирани места за настаняване, като с предимство са обектите на дружествата, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт, болници за рехабилитация и балнеолечебни центрове, собственост на държавата, и почивните станции на министерствата и ведомствата – по списък, приет от Министерския съвет. При ползване на помощта в болниците за рехабилитация по смисъла на Закона за лечебните заведения не трябва да се затруднява достъпът на пациенти до медицинска помощ. Член 3, ал. 5 от Закона за лечебните заведения не се прилага.
(3) Помощта по ал. 1 се изплаща чрез бюджетите на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на отбраната. Помощта за правоимащите лица от районните здравноосигурителни каси се изплаща от Националната здравноосигурителна каса за сметка на средства, предоставени чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Помощта не се включва в облагаемия доход на лицето и за нея не се дължат данъци и задължителни осигурителни вноски.
(4) Министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, министърът на вътрешните работи и министърът на регионалното развитие и благоустройството или оправомощени от тях длъжностни лица писмено определят кръга на правоимащите лица по ал. 1 и издават заповеди на всяко правоимащо лице за еднократно изплащане на помощта.
(5) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице определя кръга на правоимащите лица по ал. 1 за лечебните заведения за болнична помощ и за районните здравноосигурителни каси. Заповедите по ал. 4 се издават от министъра на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ръководителите на лечебните заведения, съответно на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
(6) Работодателят, съответно органът по назначаването изплаща авансово помощта по ал. 1 в 14-дневен срок преди ползването й въз основа на издадената заповед. Помощта за правоимащите лица от лечебните заведения за болнична помощ по ал. 1, които не са бюджетни организации, се изплаща от съответните лечебни заведения от предоставени средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.
(7) След ползване на помощта заповедите по ал. 4 и 5 се заверяват, подпечатват и датират от служебно лице в обектите или местата за настаняване по ал. 2. На правоимащото лице се издава разходооправдателен документ за извършеното плащане и заверено извлечение от регистъра за настаняване. Правоимащото лице предоставя на органа, изплатил помощта по ал. 6, документите по изречение първо и второ в 7-дневен срок от завръщането, но не по-късно от един месец от ползването на помощта.
(8) При нарушение на ал. 2 и 7 помощта се възстановява от лицето, включително чрез удържане от възнаграждението му.
(9) Редът за ползването на помощта в обектите и местата за настаняване по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма и министъра на здравеопазването.“
3. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 27а:
„§ 27а. През 2020 г. срокът по чл. 54м от Кодекса за социално осигуряване за служебно преизчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се удължава до 30 септември.“

§ 7. Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 10 юни 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

източник: dv.parliament.bg