Промени в Наредба Н-10 от 2006 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на ЕС

В брой 45 от 28 май 2024 г. на Държавен вестник е обнародвана:
 

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-10 от 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз
(обн., ДВ, бр. 77 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2006 г., бр. 36 от 2021 г. и бр. 5 от 2023 г.)

§ 1. В чл. 1 думите „които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица“ се заличават.

§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 се отменя.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.

§ 3. Създава се чл. 2а:
„Чл. 2а. (1) Правото на възстановяване при условията на тази наредба има всяко чуждестранно лице, установено в страна, посочена в списък на страните, които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица, утвърден със заповед от министъра на финансите и министъра на външните работи. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Министерството на външните работи.
(2) Лицето по ал. 1 има право да му бъде възстановен начисленият от доставчик – регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и/или услуги по облагаема доставка и/или осъществен от него внос в периода, за който се отнася искането за възстановяване по чл. 3, ал. 1, т. 1, когато:
1. стоките и/или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в страната, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната;
2. стоките и/или услугите се използват за извършване на доставки по чл. 30 и 31 от Закона за данък върху добавената стойност.
(3) Правото на възстановяване по ал. 2 не е налице, когато начисленият от доставчик – регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност е без право на данъчен кредит съгласно Закона за данък върху добавената стойност.“

§ 4. Създава се чл. 2б:
„Чл. 2б. (1) Чуждестранно лице, установено в страна извън списъка по чл. 2а, ал. 1, включително страна, която не прилага облагане с данък върху добавената стойност или подобен данък, има право на възстановяване на данъка, начислен по облагаема доставка от доставчик, регистриран по Закона за данък върху добавената стойност и/или при осъществен от лицето внос, само за следните стоки и/или услуги:
1. осигуряване на достъп до панаири, изложби, симпозиуми, конгреси и конференции от търговски или професионален характер, провеждани на територията на страната, използван за целите на независимата икономическа дейност на лицето;
2. нощувки, консумация на храна и напитки, транспортни услуги, свързани с мероприятията по т. 1;
3. стоки и/или услуги с незначителна стойност с рекламна цел за независимата икономическа дейност на лицето, включително мостри.
(2) Данък върху добавената стойност за получените стоки и/или услуги по ал. 1 се възстановява, когато стоките и/или услугите се използват за целите на извършваните от лицето по ал. 1 облагаеми доставки в страната, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната.“

§ 5. В чл. 3, ал. 1 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец:
а) с попълнена част I от образеца за лицето по чл. 2а, ал. 1;
б) с попълнена част II от образеца за лицето по чл. 2б, ал. 1;
2. декларация, че са изпълнени условията по:
а) чл. 1, 2 и 2а – за лице по чл. 2а, ал. 1;
б) чл. 1, 2 и 2б – за лице по чл. 2б, ал. 1;“.                    

§ 6. В чл. 5, ал. 2 думите „за всяко искане“ се заличават.

§ 7. В чл. 6 се правят следните допълнения:
1. В ал. 5, изречение второ след думите „да го възстанови“ се добавят думите „заедно с начислената лихва в седемдневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението“.
2. В ал. 6, т. 1 след думите „добавената стойност“ се добавя „до размера на сумата, подлежаща на връщане, заедно с начислената лихва“.

§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лице по чл. 159б, ал. 1, 4 и 5 от Закона за данък върху добавената стойност, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, включително и с постоянен обект, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки на услуги, за които лицето прилага режим в Съюза или режим извън Съюза, като не се прилагат чл. 2а, ал. 1 и чл. 2б, ал 1 и изискването за използване на агент по чл. 3, ал. 1, чл. 4 и чл. 5, ал. 1, 2 и 3.“
2. В ал. 2 думите „чл. 2, ал. 1, т. 3“ се заменят с „чл. 2а, ал. 1 и чл. 2б, ал. 1“.

§ 9. В § 2 от допълнителните разпоредби думите „в страни, които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица“ се заменят с „в трети страни“.

§ 10. Приложение № 1 към чл. 4 се изменя така:

„
Виж приложението тук >>>
“

Заключителна разпоредба

§ 11. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 4, § 5 относно чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“ и т. 2, буква „б“ и § 10 относно част II на приложение № 1 към чл. 4, които влизат в сила от 1 януари 2025 г.

Министър: Людмила Петкова
 
източник: dv.parliament.bg