Промени в ДОПК, ЗКПО, ЗОПБ и още, предложени от Министерството на финансите

Министерство на финансите обяви предлагани промени, целящи ръст на приходите в хазната и понижаване на разходите, като идеята е страната ни да постигне 3 на сто бюджетен дефицит. 

 

Първата част от промените се предвиждат в ДОПК. С тях се цели усъвършенстване на фискалния контрол за по-ефективна превенция и борба с данъчните измами и укриването и невнасянето на ДДС, корпоративен данък и данък върху доходите на ФЛ. Едно от измененията предвижда предварително деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства, надвишаващи 3,5 тона. Декларирането на данните ще става от получателя/ купувача/ придобиващия стоката в тристранна операция или крайния получател при няколко последователни доставки посредством е-услуга на НАП, която ще дава уникален номер за всеки отделен превоз на стока. Валидността на уникалния номер за превоз е 14 дни от предоставянето му. Когато при фискален контрол се установи, че даден превоз на стока с висок фискален риск не е предварително деклариран, уникалният номер за превоза ще бъде издаван служебно от Приходната агенция. Получаването на стоката или пращането ѝ извън страната също ще се потвърждава чрез е-услуга на НАП. Изключение ще има за превозите за крайно потребление и превозите на течни горива, за които са налице изисквания за подаване на информация за доставките по реда на друг закон.

 

Предлага се и въвеждане на режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към ФЛ и ЮЛ. Плащанията ще са по сключени договори на стойност над 10 хил. лв., както и за предявени изпълнителни листове на стойност над 1000 лв. По този начин ще се прави проверка на получателите на плащанията, и ако те имат непогасени публични задължения, ще се налагат съответните обезпечителни мерки и ще се осигурява събирането на дължимите средства от предстоящото разплащане.

 

Изменя се и погасяването по давност на лихвите върху публични вземания, за които е погасена, изцяло или частично, сумата по главницата преди изтичане срока на давността за нея. Понастоящем при подобни случаи лихвата се превръща в главно задължение и за нея продължава да тече срокът на давност. Това създава неравнопоставеност спрямо лицата, които са заплатили изцяло главниците по задълженията си, и тези, които са направили единствено частични плащания за тях или въобще не са направили плащания и главницата се е погасила по давност. С предложеното изменение ще се постигне справедливост и равнопоставеност между субектите при прилагане института за погасяване по давност на публичните вземания, независимо от наличието, съответно липсата на плащане за главното вземане.

 

Друго изменение се отнася до публикуването на данни за длъжници с непогасени публични задължения. Понастоящем подобно такова разгласяване е въведено за длъжници с общ размер на задължението, превишаващ 5000 лв. С изменението се въвежда и задължително разгласяване за лица с образувано изпълнително производство за събиране на задължения, установявани от НАП, със сума на задълженията над 10 хил. лв., с изключение на задължения по невлезли в сила актове, такива, които са обезпечени и които са отсрочени и разсрочени. Данните ще се публикуват и за длъжници, които имат открито производство по несъстоятелност, без значение дали има образувано изпълнително производство. Няма да се публикуват данни за лица, за които по закон не се допуска принудително изпълнение.

 

Промяна предвижда уеднаквяване на обезпеченията за ФЛ и ЮЛ. Към момента за ЮЛ обезпеченията се правят по данъчна оценка/ застрахователна стойност/ придобивна стойност, докато за ЮЛ водеща е балансовата стойност на активите. С изменението се дава предложение спрямо всички обезпеченията да се правят по данъчна оценка за недвижими имоти, съответно по застрахователна стойност за моторни превозни средства или други движими вещи. Цели се стойността на дадена вещ да не зависи от нейния притежател, респективно от счетоводната му политика.

 

Друга промяна гласи, че при сделки нотариусите ще правят онлайн проверка в НАП дали страните имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Ако имат такива, ще се пристъпва към изповядване на сделката след тяхното плащане или при изрично вменяване на задължението в нотариалния акт/ договора за покупко-продажба купувачът да погаси задължението. Ще се предоставя информация за всички задължения на лицето, не само тези за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както е понастоящем.

 

Друга от мерките касае промени в ЗКПО, а именно въвеждане на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли до 31 декември 2023 г. Предлага се тя да бъде задължителна за всички лица, подлежащи на облагане с корпоративен данък, както и за лицата, облагани с алтернативен на корпоративния данък и ЕТ и приравнените на тях за данъчни цели лица, осъществяващи стопанска дейност, за генерираните от тях свръхпечалби.

 

Предлага се основата за определяне на солидарната вноска да е разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли до 31 декември 2023 г. и 50% от средната стойност, увеличена с 20%, на данъчните печалби за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. По отношение основата за определяне на солидарната вноска на лицата, облагани с алтернативен на корпоративния данък, попадащи в обхвата на закона, се предлага вместо данъчна печалба да бъде прилагана данъчна основа, респективно дължим данък по реда на ЗКПО. 

 

С цел по-лесно прилагане на разпоредбите, се предвижда алтернатива за определяне основата за солидарната вноска, за лицата, за които се ползва данъчна печалба, която е 50% от данъчната печалба за 2023 г. Тази възможност може да се прилага единствено по избор на данъчно задължените лица, които преценят, че биха се затруднили при определяне на данъчната печалба за периода от 1 юли до 31 декември 2023 г. Предлага се солидарната вноска да е в размер на 33% от основата и периодът за облагане да е от 1 юли до 31 декември 2023 г. Солидарната вноска ще се заплаща авансово, като се предвижда определяне и внасяне на месечни авансови вноски за месеците от юли до декември 2023 г. вкл. Месечните авансови вноски ще бъдат декларирани веднъж до 15 юли 2023 г., като подаването на декларацията ще става само онлайн. Внасянето на авансовите вноски ще е до 15-то число на месеца, за който се отнасят, като за новоучредените фирми и новорегистрираните ЕТ не е предвидено задължение за авансово облагане. За невнесена в срок солидарна вноска, вкл. авансови вноски, ще се дължат лихви. На дружествата, които не декларират солидарна вноска или излъжат в данните, ще се налагат имуществени санкции. Актовете ще се издават от НАП, а наказателните постановления - от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно лице. Предлага се тази мярка да влезе в сила от 1 юли тази година.

 

Важна промяна предвижда отпадане на въведените от 8 юли 2022 г. законодателни изменения за възстановяване на заплатения акциз за ел. енергия на лицензираните железопътни превозвачи и транспортните оператори, осъществяващи превоз на пътници чрез метро, трамваи или тролейбуси. Отпада и нулевият акциз върху моторните горива – за втечнен нефтен газ и природен газ, за произведената топлинна енергия за енергийните продукти, ползвани за комбинирано производство на топлинна и ел. енергия; както и за ел. енергия, произведена от ВЕИ. С промените се цели запазване на конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия се явяват висок дял от производствените разходи, както и да се овладеят постоянно повишаващите се цени на ел. енергията и на горивата. 

 

Като мярка за ограничаване дела на сивата икономика се дава предложение прагът на плащанията в брой да се понижи от 10 хил. лв. на 5 хил. лв. Предлага се плащанията у нас да стават единствено чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или превишаваща 5 хил. лв. или на стойност под 5 хил. лв., представляваща част от парична престация по договор със стойност, равна на или превишава 5 хил. лв. Ограничението ще се прилага и при плащания във валута, когато левовата ѝ равностойност е равна на или превишава 5 хил. лв. по курса на БНБ в деня на плащането.

 

Предлага се и заплащането на трудовите възнаграждения в размери над прага от 5 хил. лв. да се включи в режима на закона, който към момента не се отнася до трудовите възнаграждения. 

 

източник: darik.bg