Признаване за данъчни цели на разходи по загубено дело

Най-вероятно се има предвид разпоредбата на чл. 26, т. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съгласно която не се признават за данъчни цели и разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс, и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения.

Тук се включват отчетените като разход глоби, имуществени санкции за нарушаване на нормативни актове, лихви за просрочие на публични задължения и т.н.
 
Разходите за конфискации, съгласно чл. 307а от Наказателния кодекс са предметите на подкуп подлежащи на конфискация. За престъпно придобитото имущество съществуват правни норми в Наказателния кодекс (НК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). НК предвижда наказателна отговорност за извършителите на престъпления, която включва и наказанията конфискация и глоба. След доказване на вината, съдът постановява отнемане на придобитото чрез престъпление – или като самостоятелна санкция, където е предвидено наказанието конфискация, или по специалния ред, визиран в чл. 307а НК (предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност).
 
Обхватът на публичните държавни и общински вземания е определен в ал. 2 на чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно която публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз (в сила от 01.05.2009 г.);
9. лихвите за вземанията по т. 1 - 8.

На основание чл. 162, ал. 5 от ДОПК публични вземания са вземанията на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност.
 
Според ал. 4 на чл. 162 частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2. Те именно не попадат в обхвата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО. В обхвата на тази разпоредба не попадат и неустойките и лихвите по договори с търговски или гражданско правен характер.
 
С оглед горепосочените разпоредби, следва да се направи анализ и да се прецени дали присъдените разходи попадат в обхвата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО и ще се наложи счетоводния финансов резултат да се преобразува за данъчни цели в годишната данъчна декларация. Съответно, ако не попадат в неговия обхват, те ще се признаят за данъчни цели.