Признаване на разходи, свързани с наемане на чуждестранни сезонни работници

Наемането на работници от трети страни е подчинено на разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на Правилника за неговото прилагане, на ЗДДФЛ и на КСО.

Относно признаването на тези разходи за данъчни цели, те трябва да бъдат разгледани като разходите, направени от предприятието преди започване изпълнението на трудовата дейност  на лицата и на разходи след започване на трудовата дейност на наетите лица от трети страни.

В тази връзка:

1/ Разходите, които работодателят извършва във връзка с изискванията на нормативните актове за наемане на работници от трети страни се третират като разходи, свързани с дейността на предприятието и са признати разходи за данъчни цели. Таксите, които се изисква в съответната нормативна уредба да заплати работодателят, също са разходи, свързани с дейността на предприятието.

Тъй като съгласно  чл. 2, ал. 4  от ППЗТМТМ във връзка с чл. 7, ал. 4 от ЗТМТМ се изисква в трудовия договор ясно да са посочени задълженията на страните относно разходите за квартира, медицинско лечение, застраховки, транспорт от и до държавата, където е обичайното местоживеене на работника – гражданин на трета държава, когато са поети от работодателя, също се разглеждат като разходи, свързани с дейността на предприятието.

По отношение на наемите за жилищата те се поемат от работодателя, ако отговарят на условията за „социални разходи, предоставени в натура“, могат да бъдат определени отчетените като разходи - социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
 
За да бъдат признати счетоводните разходи трябва да бъдат съобразени и общите изисквания на ЗКПО: да са документално обосновани; да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.

2/ По отношение на разходите след започване на дейността на третите лица в България са приложими КТ, ЗДДФЛ и КСО, съгласно българското законодателство, защото тези лица са приравнени по трудови права и социални задължения на местните лица, съгласно чл. 6 от ЗТМТМ. Следователно, лицата от трети страни са работници и служители по смисъла на КТ, а фирмата е техен работодател, съгласно § 1, т. 26, буква „ж“ от ДР на ЗДДФЛ и § 1, т. 27, буква „а“ от ДР на ЗДДФЛ.

В това си качество българското дружество ще е задължено да определя, удържа и внася дължимия от лицето данък, определен в съответствие с правилата регламентирани в ЗДДФЛ за доходите по трудови правоотношения, а именно:
- облагаемият доход и годишната данъчна основа се определят по реда на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ;
- работодателят определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ и преизчислява на годишна база дължимия данък при условията и по реда на чл. 49 от същия закон;
- работодателят предоставя информация в НАП по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Следва да се има предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор се прилагат с предимство пред националното законодателство.

По отношение на заплащането на наемите за жилищата от страна на фирмата важи казаното по-горе за „социални разходи, предоставени в натура“.