Предоставяне на ваучери за храна на лице, назначено на 4 часа

Тъй като в запитването няма достатъчно информация, то отговорът ще бъде разгледан от две гледни точки:
1/ дали ново назначеното лице има право на ваучери за храна по втория трудов договор на 4 ч. и
2/ дали сумите, платени за ваучерите за храна на това лице по втория трудов договор ще се признават за разход на фирмата?

По първа точка:

В чл. 204, чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО  изрично е посочено, че ваучерите за храна  се предоставят на всяко наето лице, а не за всеки отделен сключен трудов договор (основен, допълнителен или  втори трудов договор) със същото лице.

Следователно, ако лицето работи при Вас на 8-часов работен ден по основен трудов договор, то няма право на ваучери по вторият трудов договор, сключен на основание чл.110 от КТ.

Ако лицето работи по трудов договор  на 4 часа, сключен на основание чл.111 от КТ, лицето ще има право на ваучери по втория трудов договор.

Ако запитването е било дали трябва да има решение за плащане на ваучери за храна на лица, които работят по втори трудов договор, сключен на основание чл. 111 от КТ, препоръчвам това да бъде оформено като решение по реда, по който е взето решение за лицата, които имат право на ваучери за храна, както сте посочили, в отпуск по майчинство и други лица, за да не се наруши принципът за равнопоставеност.

По т. 2:

Това трябва да се прецени, като се съобразите с разпоредбата на чл.  209, ал. 1 от ЗКПО в сила от 01.01.2024 г. В този текст е посочено, че не се облагат с данък социалните разходи на фирмите направени по   реда на  чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО, когато са  в размер до 200 лв. месечно и са предоставени под формата на ваучери за храна на хартиен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия: договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите за храна на хартиен носител е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.

Внимание! Условието трябва да е изпълнено за всяко наето лице, а не за предприятието като цяло.

Тъй като в запитването няма такива данни, то Вие следва да проверите дали договореното основно месечно възнаграждение на лицето, за което питате, в месеца на предоставяне на ваучерите за храна това лице отговаря на тези условия като се съобразите и със следните текстове на КТ:

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ в трудовият договор определя индивидуално за всяко наето лице основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В КТ е посочено, промяна в размерът на основното трудово възнаграждение може да бъде направено единствено с промяна на индивидуалния трудов договор.

Ако към момента на сключване на допълнителния трудов договор с лицето размерът на трудовото възнаграждение по основния трудов договор се променя и договореното основно месечно възнаграждение е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца, тогава няма да са изпълнени изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. В този случай, независимо от изпълнението на останалите две изисквания, посочени в нормата, при предоставянето на ваучери за храна в размер до 200,00 лв. Вашата фирма като данъчно задълженото лице няма да може да ползвате освобождаване от данък върху разходите за ваучерите, предоставени на наетото лице. На основание чл. 214, ал. 3 от ЗКПО, когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец. В случая данъчната основа е целият размер на разходите за ваучери за храна на конкретното наето лице, по отношение на което не е изпълнено условието на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, без значение че разходите са до 200,00 лв.