Отразяване на разходи във връзка с недвижим имот като разходи за ремонт и като подобрения
Христо Досев
на 10 Февр 2025

Въпрос: ➤ Дружество закупува офис, от който ще извършва своята основна дейност . След придобиването на недвижимия имот са извършени дейности по:
- Поставяне на плочки в мокри помещения, смяна на тоалетна с такава с вградена структура и мивка;
- Поставяне на ламинат;
- Боядисване на стени;
- Полагане на декоративна мазилка на една от стените;
- Изграждане на конструкция от Кнауф за преграждане на помещение.
Всичко от изброените надхвърля праг на същественост от 700 лв. Кои от изброените могат да мината като текущ разход за ремонт и кои следва да бъдат отразени като подобрения на собствен актив?
- Поставяне на плочки в мокри помещения, смяна на тоалетна с такава с вградена структура и мивка;
- Поставяне на ламинат;
- Боядисване на стени;
- Полагане на декоративна мазилка на една от стените;
- Изграждане на конструкция от Кнауф за преграждане на помещение.
Всичко от изброените надхвърля праг на същественост от 700 лв. Кои от изброените могат да мината като текущ разход за ремонт и кои следва да бъдат отразени като подобрения на собствен актив?
Отговор:
Първоначалната оценка на всеки признат ДМА не е еквивалентна с неговата покупна цена. Тоест това че сте закупили офис по цена, договорена с продавача не е достатъчно да определите нейната първоначална оценка, по която офиса ще бъда заведен (признат) като ДМА.
Според точка 4 от приложимият за целта СС 16 – Дълготрайни материални активи, първоначално всеки закупен (придобит) ДМА следва да се оцени по неговата цена на придобиване, която е сбор от покупната цена, платените мита, невъзстановими данъци (например платено ДДС, за което предприятието няма право на данъчен кредит по реда на ЗДДС) и всички преки разходи, които са необходими за привеждането на актива в работно състояние.
В точка 4.1 от СС 16 са дадени примери за преки разходи, необходими за привеждането на актива в работно състояние, в съответствие с неговото предназначение както следва:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
Видно от представената ситуация, закупеният имот не е бил в работно състояние така, каквото е очакването на ръководството за неговото използване и извличане на бъдещи икономически ползи. Тоест за да може да се използва този офис според неговото предназначение, предприятието следва да извърши съответните разходи за привеждането му в работно състояние. Поради тази причина всички гореизброени от предприятието разходи попадат в хипотезата на точка 4.1, буква „г“ от СС 16, които изискват тяхната стойност да се включи в цената на придобиване на ДМА, а не да се отчитат като ремонти и/или подобрения на актива. Разходи за ремонт или подобрения могат да възникнат едва след като предприятието вече е оценило и първоначално признало придобитият ДМА, съгласно изискванията на точки от 4 до 4.7 от СС 16.
Според точка 4 от приложимият за целта СС 16 – Дълготрайни материални активи, първоначално всеки закупен (придобит) ДМА следва да се оцени по неговата цена на придобиване, която е сбор от покупната цена, платените мита, невъзстановими данъци (например платено ДДС, за което предприятието няма право на данъчен кредит по реда на ЗДДС) и всички преки разходи, които са необходими за привеждането на актива в работно състояние.
В точка 4.1 от СС 16 са дадени примери за преки разходи, необходими за привеждането на актива в работно състояние, в съответствие с неговото предназначение както следва:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
Видно от представената ситуация, закупеният имот не е бил в работно състояние така, каквото е очакването на ръководството за неговото използване и извличане на бъдещи икономически ползи. Тоест за да може да се използва този офис според неговото предназначение, предприятието следва да извърши съответните разходи за привеждането му в работно състояние. Поради тази причина всички гореизброени от предприятието разходи попадат в хипотезата на точка 4.1, буква „г“ от СС 16, които изискват тяхната стойност да се включи в цената на придобиване на ДМА, а не да се отчитат като ремонти и/или подобрения на актива. Разходи за ремонт или подобрения могат да възникнат едва след като предприятието вече е оценило и първоначално признало придобитият ДМА, съгласно изискванията на точки от 4 до 4.7 от СС 16.
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "ЗДДС – 23 казуса и техните решения"!
Подобни статии от категория ДМА
22Окт2025
Определяне себестойността на произвеждана от ФЕЦ ел. енергия
от Христо Досев
на 22 Окт 2025
24Септ2025
Счетоводни записвания във връзка със закупуване на активи, които впоследствие са свързани в телефонна централа
от проф. д-р Стоян Дурин
на 24 Септ 2025
03Юни2025
Продажба на ДМА с предварителен договор и частично плащане
от Елена Илиева
на 03 Юни 2025
23Апр2025
Продажба на напълно амортизиран актив като стока – счетоводно отчитане
от Христо Досев
на 23 Апр 2025
17Апр2025
Придобиване на недвижим имот от дружество с цел бъдеща реализация чрез наем или продажба
от Мария Страшилова
на 17 Апр 2025
Последно актуализиран на 3 Ноември 2025