Отразяване на разходи във връзка с недвижим имот като разходи за ремонт и като подобрения
Христо Досев
на 10 Февр 2025

Въпрос: ➤ Дружество закупува офис, от който ще извършва своята основна дейност . След придобиването на недвижимия имот са извършени дейности по:
- Поставяне на плочки в мокри помещения, смяна на тоалетна с такава с вградена структура и мивка;
- Поставяне на ламинат;
- Боядисване на стени;
- Полагане на декоративна мазилка на една от стените;
- Изграждане на конструкция от Кнауф за преграждане на помещение.
Всичко от изброените надхвърля праг на същественост от 700 лв. Кои от изброените могат да мината като текущ разход за ремонт и кои следва да бъдат отразени като подобрения на собствен актив?
- Поставяне на плочки в мокри помещения, смяна на тоалетна с такава с вградена структура и мивка;
- Поставяне на ламинат;
- Боядисване на стени;
- Полагане на декоративна мазилка на една от стените;
- Изграждане на конструкция от Кнауф за преграждане на помещение.
Всичко от изброените надхвърля праг на същественост от 700 лв. Кои от изброените могат да мината като текущ разход за ремонт и кои следва да бъдат отразени като подобрения на собствен актив?
Отговор:
Първоначалната оценка на всеки признат ДМА не е еквивалентна с неговата покупна цена. Тоест това че сте закупили офис по цена, договорена с продавача не е достатъчно да определите нейната първоначална оценка, по която офиса ще бъда заведен (признат) като ДМА.
Според точка 4 от приложимият за целта СС 16 – Дълготрайни материални активи, първоначално всеки закупен (придобит) ДМА следва да се оцени по неговата цена на придобиване, която е сбор от покупната цена, платените мита, невъзстановими данъци (например платено ДДС, за което предприятието няма право на данъчен кредит по реда на ЗДДС) и всички преки разходи, които са необходими за привеждането на актива в работно състояние.
В точка 4.1 от СС 16 са дадени примери за преки разходи, необходими за привеждането на актива в работно състояние, в съответствие с неговото предназначение както следва:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
Видно от представената ситуация, закупеният имот не е бил в работно състояние така, каквото е очакването на ръководството за неговото използване и извличане на бъдещи икономически ползи. Тоест за да може да се използва този офис според неговото предназначение, предприятието следва да извърши съответните разходи за привеждането му в работно състояние. Поради тази причина всички гореизброени от предприятието разходи попадат в хипотезата на точка 4.1, буква „г“ от СС 16, които изискват тяхната стойност да се включи в цената на придобиване на ДМА, а не да се отчитат като ремонти и/или подобрения на актива. Разходи за ремонт или подобрения могат да възникнат едва след като предприятието вече е оценило и първоначално признало придобитият ДМА, съгласно изискванията на точки от 4 до 4.7 от СС 16.
Според точка 4 от приложимият за целта СС 16 – Дълготрайни материални активи, първоначално всеки закупен (придобит) ДМА следва да се оцени по неговата цена на придобиване, която е сбор от покупната цена, платените мита, невъзстановими данъци (например платено ДДС, за което предприятието няма право на данъчен кредит по реда на ЗДДС) и всички преки разходи, които са необходими за привеждането на актива в работно състояние.
В точка 4.1 от СС 16 са дадени примери за преки разходи, необходими за привеждането на актива в работно състояние, в съответствие с неговото предназначение както следва:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
Видно от представената ситуация, закупеният имот не е бил в работно състояние така, каквото е очакването на ръководството за неговото използване и извличане на бъдещи икономически ползи. Тоест за да може да се използва този офис според неговото предназначение, предприятието следва да извърши съответните разходи за привеждането му в работно състояние. Поради тази причина всички гореизброени от предприятието разходи попадат в хипотезата на точка 4.1, буква „г“ от СС 16, които изискват тяхната стойност да се включи в цената на придобиване на ДМА, а не да се отчитат като ремонти и/или подобрения на актива. Разходи за ремонт или подобрения могат да възникнат едва след като предприятието вече е оценило и първоначално признало придобитият ДМА, съгласно изискванията на точки от 4 до 4.7 от СС 16.
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "Счетоводство и данъци: 17 експертни становища"!
Подобни статии от категория ДМА
31Окт2024
Завеждане на закупена земеделска земя, която е под възприетия праг на същественост
от проф. д-р Стоян Дурин
на 31 Окт 2024
23Май2024
Осчетоводяване на аванс за закупуване на ДМА и последващото му закупуване
от Христо Досев
на 23 Май 2024
15Март2024
Капитализиране и отчитане на разходи във връзка с материали за тестване на машина
от проф. д-р Стоян Дурин
на 15 Март 2024