Отразяване на фактура с получено кредитно известие и сгрешено име на доставчик

Имам още един въпрос относно застраховката (под въпроса прилагам отговор на въпрос от 09.02.2023 г.):
Въпросната застраховка се отнася за 2022 г. и е префактурирана през месец декември. Издаден е протокол и е включен в двата дневника, като в дневник продажби е включена в к. 9, к. 10, к. 14 (ДО на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5) и к. 15. и сега установявам, че е сбъркано името на доставчика в дневника. През месец януари получих кредитно известие към фактурата (преизчислили са разпределението на премията между предприятията в групата). Ще го осчетоводя в декември и ще го включа в дневниците в януари (ако изобщо следва да се включва в дневниците). Как е правилно да се отрази в дневниците по ДДС тази фактура и кредитното? Фактурата с код 01 (за кредитното код 03) само в дневник покупки в к. 9 (…без право на данъчен кредит или без данък) или не се включва в дневника? Как да постъпя с протокола отразен в месец декември - да го дам със знак минус в двата дневника?

Ние сме дъщерно дружество на компания в Сингапур. Имаме производствен цех в България. Произвеждаме маркучи за сондажната индустрия.
1.До сега работехме така:
- имаме си клиенти, които дават поръчка на българското дружество, ние контактуваме с тях, издаваме си им фактура и изпращаме стоката.
или
-Приемаме и поръчки от предприятието майка. Фактурираме на предприятието майка и изпращаме стоката директно на клиента на предприятието майка, а тя си му издава фактура.
или
- Ако при нас пристигне поръчка, която не можем да изпълним, ние пускаме поръчка към предприятието майка, тя пуска поръчка на друго свое дъщерно дружество, другото дъщерно дружество изпраща стоката, ние получаваме фактура за нея от предприятието майка и издаваме фактура на нашия клиент
С този начин на работа нарушаваме ли някоя разпоредба? Това което намирам е:
ЗКПО
Сделки между свързани лица
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Какво ни казва чл.15? Ако продаваме даден продукт на несвързани лица, не можем да го фактурираме на свързани лица под тази стойност? Има ли допустим процент отклонение? Може ли да ме насочите към други нормативни разпоредби?

2. Нов начин на работа:
Предприятието майка образува друго дъщерно дружество в Шаржа (свободна икономическа зона), Обединени Арабски Емирства. Финансовия директор иска да замени описания начин на работа в т.1, но да замени компанията майка с това новообразувано дъщерно дружество намиращо се в свободна икономическа зона.
Нарушаваме ли някоя разпоредба с този начин на работа? Има ли значение дали сделките са с други дъщерни компании или с предприятието майка?
3. Компанията сключва глобална застраховка 2021-2022 г на името на едното дъщерно дружество, като в полицата се изброяват като застраховани майката и другите дъщерни дружества без новообразуваното, което тогава не е съществувало. През месец Декември получихме фактура за префактуриране на застрахователна премия от дъщерното дружество регистрирано в Обединените арабски емирства. Сумата е изчислена от счетоводителите на предприятието майка в Сингапур. Биха ли оспорили проверяващите тази фактура и на какво основание? Има ли някакво специфично данъчно третиране това префактуриране? Това доставка на услуга по чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС ли е?

Отговор:
Общата презумпция на ЗКПО е че сделките със свързани лице не трябва да се отклоняват от пазарните им нива така, че печалбите или загубите да не се прехвърлят „изкуствено“ между предприятията в икономическата група. Под сделки със свързани лица следва да се разглеждат както отношенията между предприятието майка и дъщерното предприятие, така и отношенията между дъщерните предприятия, които имат едно и също предприятие майка. Тоест сделките осъществяване между предприятията от една икономическа група следва да бъдат на такива пазарни нива, каквито биха възникнали, ако предприятието осъществява взаимоотношение с трето – несвързано предприятие. В този смисъл ако сделките, осъществени от вашето предприятие с предприятието майка и другите дъщерни дружества е на пазарни нива, няма да е налице отклонение от данъчното облагане.
От гледна точка на сключената обща (групова) застраховка от страна на дружеството майка, която покрива застрахователни рискове на самите дъщерни предприятия е видно, че краен получател на застрахователната услуга е самото дъщерно предприятие. В този смисъл префактурирането на застрахователната услуга по-скоро дава предпоставки за документиране на осъществената търговско-правна сделка.
При префактурирането на разходи следва да съблюдаваме изискването на чл. 28 от Директива 2006112ЕО (ДДС директивата), според която когато данъчно задължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите. Така ако се сметне, че дружеството майка действа от свое име, но за сметка на вашето дъщерно предприятие, между двете дружества ще възникне доставка на услуга. Имайки предвид че доставчика е дружество (дружеството майка), което не е установено в страната и е налице доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната, по които получател е данъчно задължено лице (вашето предприятие), префактурирането ще попадне в хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, само ако доставката е облагаема. Следва да отбележим че националното данъчно законодателство определя застрахователните услуги като освободени доставки по смисълът на чл. 47 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че според чл. 135, параграф 1, буква а) от ДДС директивата израза „застрахователни сделки“ има значително по-широко съдържание, за да включва предоставянето на застрахователно покритие от данъчно задължено лице, което само по себе си не е застраховател, но което в рамките на групово застраховане предоставя на своите дъщерни предприятия такова покритие, като използва услугите на застраховател, който се задължава да поеме риска на самите дъщерни предприятия, предмет на застраховане. Според практиката на Съда на Европейския съюз[1], доколкото разглежданата доставка на застрахователна услуга остава непроменена, префактурираната сума представлява всъщност насрещната престация за посочената застраховка и при това положение подобна сделка не следва да се облага с ДДС, тъй като застрахователните услуги са освободени от облагане с ДДС. Тоест след като префактурирането на застраховката от предприятието майка към вашето предприятие се приема за застрахователна услуга, която се счита за освободена доставка по реда на чл. 47 от ЗДДС, същата не попада в обхвата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, тъй като този член е относим единствено към облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС.