Отписване на заеми, за които се знае, че няма да бъдат погасени
Отговор, предоставен от
Елена Илиева
Елена Илиева
на 09 Ян 2024
Въпрос:
Фирма А ЕООД има дадени парични заеми на стойност 300 хил. лв. Собственикът на фирмата и управителят са две различни лица. През 2023 г. фирмата не е осъществявала дейност по смисъла на закона и към момента не планира да възобновява дейност. Даването на паричните заеми е започнало още през 2011 г. и последният паричен заем е даден през 2019 г. Заемите са давани на различни фирми и срокът им на погасяване е удължаван с анекси до 2022 г., 2020 г. ,2025 г., 2027 г. за всяка фирма е различно. През периода, през който са давани паричните заеми, управителят на фирма А е бил управител или съдружник или по друга линия свързано лице с фирмите получателки на заемите. В момента управителят на фирма А няма връзка с фирмите получателки на паричните заеми. Фирмите, които са получили заемите, няма да ги върнат на фирма А. Собственикът на фирма А не желае да си търси парите по съдебен път, нито да преговаря с фирмите; т.е. не иска да му се връщат парите. Начислените до 2022 г. лихви също няма да се плащат. През годините лихвите с изтекъл давностен срок са отписвани. При условие че се знае, че тези заеми няма да се връщат, има ли законово основание да ги отпиша, въпреки че с анекси срокът им е удължен и има много време до тяхното отписване по давност? Трябва ли да издавам всяка година документ за начислена лихва? Как ще се отрази отписването им в ГДД; ще бъдат в увеличение и когато настъпи давностният срок, ще се отписват един по един или има и друг законов вариант? Нужно ли е да искам потвърждение на разчети в този случай, че няма да се плащат?
Отговор:
Предоставените от предприятието заеми представляват финансов актив и счетоводното им отчитане се подчинява на разпоредбите на СС 32 „Финансови инструменти". Съгласно т. 11.1. от стандарта предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти единствено когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при:
а) реализиране на правата или уреждане на задълженията;
б) отказ от правата или отменяне на задълженията;
в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.
Следователно, вземанията не могат да бъдат отписани преди изтичане на давностния им срок съгласно ЗЗД (който е различен от данъчната давност по чл. 37 от ЗКПО), независимо от това, че предприятието има обосновани очаквания, че вземанията няма да бъдат погасени.
Съгласно т. 9.2. от СС 32 финансовите инструменти редовно се проверяват за обезценка. Финансовият актив е обезценен, ако балансовата му стойност е по-голяма от очакваната му възстановима стойност. В края на всеки отчетен период предприятието определя дали съществува някакво обективно обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив или група финансови активи. Ако съществува такова обстоятелство, предприятието определя възстановимата стойност на финансовите активи и представя намалението или като текущ финансов разход, или като намаление на резерва от преоценка, ако той е положителна величина. (т. 10.1 и 10.2). Щом предприятието има обосновани очаквания, че вземанията няма да бъдат платени, е явно, че възстановимата стойност на финансовите активи е по-ниска от балансовата им стойност и те следва да бъдат обезценени до размера на възстановимата им стойност, включително и до нула, ако това е размерът на очакваната възстановима стойност.
Счетоводните разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви са непризнати за данъчни цели в годината на отчитането им съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО и формират данъчна временна разлика, която се обръща при условията на чл. 37 от закона. Тъй като предприятието не е извършвало дейност, съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО има право да не подава ГДД, като отчитането на счетоводни разходи от обезценка на вземания не променят това обстоятелство. Фактът, че в годината на възникване на данъчната временна разлика не е подадена ГДД, не е пречка в следваща година, след настъпване на обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО и ако предприятието желае да се възползва от правото си, да намали счетоводния си финансов резултат с обратното проявление на временната разлика.
Писмата за потвърждение на разчети служат за целите на инвентаризацията на активи и пасиви по реда на чл. 28 от Закона за счетоводството. Тъй като съгласно ал. 2 от нормата инвентаризацията за предприятието не е задължителна, съответно няма и нормативно задължение да се искат потвърдителни писма за разчети.
Щом е известно, че задълженията и лихвите няма да бъдат платени, няма смисъл да се издава документ за дължимите лихви.
а) реализиране на правата или уреждане на задълженията;
б) отказ от правата или отменяне на задълженията;
в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.
Следователно, вземанията не могат да бъдат отписани преди изтичане на давностния им срок съгласно ЗЗД (който е различен от данъчната давност по чл. 37 от ЗКПО), независимо от това, че предприятието има обосновани очаквания, че вземанията няма да бъдат погасени.
Съгласно т. 9.2. от СС 32 финансовите инструменти редовно се проверяват за обезценка. Финансовият актив е обезценен, ако балансовата му стойност е по-голяма от очакваната му възстановима стойност. В края на всеки отчетен период предприятието определя дали съществува някакво обективно обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив или група финансови активи. Ако съществува такова обстоятелство, предприятието определя възстановимата стойност на финансовите активи и представя намалението или като текущ финансов разход, или като намаление на резерва от преоценка, ако той е положителна величина. (т. 10.1 и 10.2). Щом предприятието има обосновани очаквания, че вземанията няма да бъдат платени, е явно, че възстановимата стойност на финансовите активи е по-ниска от балансовата им стойност и те следва да бъдат обезценени до размера на възстановимата им стойност, включително и до нула, ако това е размерът на очакваната възстановима стойност.
Счетоводните разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви са непризнати за данъчни цели в годината на отчитането им съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО и формират данъчна временна разлика, която се обръща при условията на чл. 37 от закона. Тъй като предприятието не е извършвало дейност, съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО има право да не подава ГДД, като отчитането на счетоводни разходи от обезценка на вземания не променят това обстоятелство. Фактът, че в годината на възникване на данъчната временна разлика не е подадена ГДД, не е пречка в следваща година, след настъпване на обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО и ако предприятието желае да се възползва от правото си, да намали счетоводния си финансов резултат с обратното проявление на временната разлика.
Писмата за потвърждение на разчети служат за целите на инвентаризацията на активи и пасиви по реда на чл. 28 от Закона за счетоводството. Тъй като съгласно ал. 2 от нормата инвентаризацията за предприятието не е задължителна, съответно няма и нормативно задължение да се искат потвърдителни писма за разчети.
Щом е известно, че задълженията и лихвите няма да бъдат платени, няма смисъл да се издава документ за дължимите лихви.
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF " Готови решения за вярно прилагане на данъчните закони"!
Подобни статии от категория ЗКПО
02Дек2024
Облагане на печалба на български клон на индийска фирма
от Христо Досев
на 02 Дек 2024
14Ноем2024
Дължимост на данък и осигуровки върху плащания за застраховки на служители
от проф. д-р Любка Ценова
на 14 Ноем 2024
12Ноем2024
Третиране на разходи за посещение на австралиец във връзка с провеждане на консултации
от Христо Досев
на 12 Ноем 2024
31Окт2024
Признаване на разходи за командировка на управител на ЕООД, назначен по ДУК
от проф. д-р Любка Ценова
на 31 Окт 2024
11Окт2024
Признаване на разходи за гориво и поддръжка на леки автомобили
от Елена Илиева
на 11 Окт 2024
30Септ2024
Регулиране за данъчни цели на счетоводно начислени разходи за амортизация на сграда
от Христо Досев
на 30 Септ 2024