Отписване на вземания, за които е изтекъл 5-годишния давностен срок

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗКПО, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от изброените обстоятелства (в случая изтичане на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо). Тоест ЗКПО не определя задължително това признаване да стане точно в годината, в която изтича 5-годишния срок, а използва изразът най-рано. Това означава че чл. 37 може да се приложи по-късно, например при изтичане на 6, 7, 9 или 10 години, считано от момента в който вземането е станало изискуемо. Прилагането на чл. 37, ал. 1 е преценка на данъчно задълженото лице и то само решава кога да се възползва от това данъчно правило за преобразуване на счетоводният финансов резултат за данъчни цели.

В конкретният случай прилагането на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО и отписване на трудно събираемо вземане, възникнало и изискуемо през 2018 година ще може да се отпише както през 2024 г., така и през 2025 г. или някоя от следващите години. Единствено което следва да докажете пред органите по приходите, че в действителност това вземане е трудно събираемо. Само изтичането на 5, 6 или 7 години от момента в който вземането е станало изискуемо, по никакъв начин не е достатъчно вземането да се квалифицира като трудно събираемо. Нужно е да се докаже, че дружеството е предприемало икономически обосновани стъпки, за защита на своя интерес да си събере вземането. Фактът че дружествата са свързани по между си може да предположи, че подобни стъпки за събиране на вземанията е могло да се направят значително по-лесно.