Отчитане на покупка на овощна градина с трайни насаждения

Физическото лице – земеделски стопанин, съгласно изискванията на чл. 2, т. 1 от Търговският закон (ТЗ) не се смятат за търговец. В същото време за целите на Закона за счетоводството (чл. 2, т. 1) предприятия са търговците по смисъла на Търговския закон. Ето защо, след като земеделският стопанин не се счита за търговец по смисъла на ТЗ, то тогава същият не се счита и за предприятие по реда на счетоводното законодателство, поради което същият не следва да съставя финансови отчети по реда на НСС, не следва да признава ДМА, да начислява амортизации и съответно не следва да съставя счетоводни записвания, с които да признава счетоводни приходи и разходи по реда на СС 18 и СС 40. В конкретния случай лицето се облага за получените от него доходи за произведената от него селскостопанска продукция, като облагаемият доход се формира като придобитият доход се намалява с 60 на сто нормативно признати разходи. Тоест данъчното облагане на земеделският стопанин по реда на ЗДДФЛ не изисква лицето да води счетоводна отчетност по отношение на приходи, разходи, активи, пасиви и други елементи, които предприятията по смисъла на Закона за счетоводството следва да отчитат и представят съобразно изискванията на приложимата счетоводна база. Ако лицето на основание чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ бе избрало доходът му от стопанска дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, тоест като на едноличен търговец, то тогава по силата на чл. 29а, ал. 7 от ЗДДФЛ то би било задължено да води счетоводна отчетност, съобразена с изискванията на Закона за счетоводството и за тази цел щеше да бъде приравнено на едноличен търговец. Тогава земеделският стопанин би следвало да прилага Закона за счетоводството дотолкова, доколкото да формира счетоводен финансов резултат – печалба или загуба в съответствие с НСС. В случая обаче данъчното облагане на земеделския стопанин е на база 60 на сто нормативно признати разходи, поради което не е необходимо да води счетоводна отчетност за целите на определянето на неговите данъчни задължения по реда на ЗДДФЛ.

Имайки предвид, че земеделският стопанин е регистрирано по ЗДДС лице, ще кажем, че чл. 123, ал. 1 от ЗДДС изисква от всяко едно данъчно задължено по ЗДДС лице да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. Тоест ЗДДС не изисква от данъчно задълженото лице да съставя финансови отчети в съответствие с НСС и да съставя счетоводни записвания за признаване на ДМА, биологични активи, селскостопанска продукция, активи, пасиви и др.п., а изисква от него да води само такава отчетност за извършените от него доставки (покупки и продажби), така че същите да бъдат достатъчни органа по приходите да е в състояние да установи всички негови задължения по реда на ЗДДС. Ето защо в конкретното запитване регистрираният земеделски стопанин следва да води счетоводна отчетност само и единствено за целите на ЗДДС. Това по никакъв начин не изисква да се съставят счетоводни записвания по отношение на признаването на биологични активи (плододаващи и неплододаващи), селскостопанска продукция, приходи, разходи, амортизации и оценки по справедливи стойности, каквито изисквания се съдържат в НСС по отношение на предприятията по смисъла на Закона за счетоводството, занимаващи се със селскостопанска дейност.