Осчетоводяване при обезценка на стоки

Изискванията за оценката, счетоводното отчитане и представяне на стоково-материалните запаси в съответствие с НСС са разгледани в приложимия за целта СС 2 – „Отчитане на стоково-материалните запаси”. Спазвайки изискванията на точка 3 от СС 2, материалните запаси както при първоначалната им оценка, така и в края на всеки отчетен период, следва да бъдат представени по по-ниската от двете стойности – доставната (отчетната) и нетната реализируема стойност. Нетната реализируема стойност се отъждествява с предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбата. Когато отчетната стойност е по-висока от нетната реализируема стойност, точка 11.2 от СС 2 изисква намалението да се представи като друг текущ разход за дейността, тоест предприятието следва да обезцени стоково материалните запаси с разликата межди отчетната стойност и нетната им реализируема стойност.

В конкретният случай предприятието е установило, че балансовата (отчетната0 стойност на стоките е 2000000 лева, докато тяхната възстановима стойност е в размер на 1850000 лева. Превишението на отчетната стойност (2000000 лева) над нетната реализируема стойност (1850000 лева) представлява загуба от обезценка в размер на 150000 лева, която следва да се отрази в хронологичните счетоводни регистри на предприятието, посредством следното примерно счетоводно записване:
Дебит сметка Разходи за обезценка на МЗ - 150000 лева.
Кредит сметка Обезценка на МЗ - 150000 лева.

Обръщаме внимание, че според нашето виждане, обезценката на стоките не следва да се вземе директно по сметката, отчитаща стоково-материалните запаси (например сметка Стоки), а по корективна сметка – Обезценка на МЗ (по подобие използването на корективна сметка за представяне на начислените до момента амортизации на дълготрайните активи), за да може в крайна сметка предприятието да разполага с информация за историческата стойност на стоките. Това наше виждане произтича от възможността да се спази изискването на точка 11.3 от СС 2, според което предприятието трябва към края на всеки отчетен период да прави нова оценка на нетната реализируема стойност на стоково-материалните запаси. Когато условията, довели до снижаване стойността на стоково-материалните запаси вече не са налице и нетната реализируема стойност превишава размера на отчетната стойност на материалните запаси, следва да се увеличи отчетната стойност на стоките така, че след увеличението стойността им да не превишава тази, която те са имали преди намалението. Тоест новата балансова стойност на материалните запаси не може да превишава отчетната стойност, която те са имали преди счетоводното отразяване на тяхната обезценка. Възстановяването (изцяло или частично) на предишното намаление на отчетната стойност на стоково-материалните запаси до тяхната нетна реализируема стойност следва да се представи във финансовите отчети, изготвени по реда на НСС, като увеличение стойността на материалните запаси и като друг текущ счетоводен приход.

Подхода дали всеки един материален запас ще бъде обезценен (тоест да се използва корективна счетоводна сметка за всяка една стока), или обезценката ще бъде посочена на един ред, като се ползва единен процент от 7,5% за намаление на цялата група стоки на стойност от (2000000 лева – 2000000 х 7,5% = 150000 лева), е въпрос на счетоводна политика и организация на счетоводният процес с оглед възможностите на използвания счетоводен софтуер от предприятието. Важното е счетоводната информация да позволява на предприятието да:
- Оценява и представя стоките в счетоводният баланс по по-ниската (обезценена) стойност в размер на 1850000 лева;
- Проследява обратното възстановяване стойността на обечценените материални запаси;
- Проследява движението (продажбата) на обезценените материални запаси, тъй като за тези обезценени и продадени стоки, ще е налице обратно проявление на възникналите данъчни временни разлики по реда на ЗКПО.
 
От гледна точка на ЗКПО, счетоводно отчетените разходи от обезценка на материални запаси, няма да се признаят за данъчни цели в годината на тяхното отчитане (в случая 2022 година), тъй като съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Тоест счетоводно отчетеният през 2022 година разход за обезценка на стоките в размер на 150000 лева няма да се признае за данъчни цели и при попълване на ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за финансовата 2022 година сумата ще се посочи в увеличение при определяне на данъчният финансов резултат за 2022 година, подлежащ на облагане с корпоративен данък.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗКПО, непризнатите за данъчни цели разходи от обезценка на стоките по реда на чл. 34, ще се признаят за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив. Тоест в годината на продажбата на обезценените стоки, 7,5% от тяхната историческа балансова стойност ще се посочи в ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в намаление на данъчния финансов резултат.

Специално за стоково-материалните запаси ЗКПО е предвидил още един механизъм, по който да се признават за данъчни цели непризнатите в предходни години счетоводно отчетени разходи от обезценка. В този смисъл чл. 35, ал. 2 от ЗКПО предвижда, че когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите разходи за обезценка по чл. 34 от ЗКПО за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.

Внимание! Обърнете внимание че материалният данъчен закон изисква да се прави проследяване движението на стоково-материалните запаси от всеки един конкретен вид (асортимент, номенклатура), а не общото движение (обращаемост) на материалните запаси, когато следва да се прави обратно проявление на непризнатите разходи от обезценка за данъчни цели в последващите данъчни периоди.