НСС 30 - Финансови отчети на банки

Цел 

НСС 30 регламентира специфичните изисквания по отношение на осчетоводяването, представянето и оповестяването на информацията във финансовите отчети на банките. 

Обхват 

1.1. Този стандарт допълва другите национални счетоводни стандарти, които се прилагат по отношение на банките. Този стандарт се прилага по отношение на отделните финансови отчети и консолидираните финансови отчети на банките. Когато става въпрос за банкови сделки, предприемани от група, този стандарт е приложим по отношение на тези сделки на консолидирана основа. 

1.2. Българската народна банка издава указания за организацията на отчетността в банките, отчитането на банковите сделки, представянето и оповестяването на информацията във финансовите им отчети. 

1.3. Този стандарт може да се прилага и за сходни на банките финансови институции. 

Счетоводна политика 

2.1. Банките разработват счетоводната си политика в съответствие със: 
а) принципите, определени в националните нормативни актове по счетоводство; 
б) изискванията, определени в международните счетоводни стандарти, Еднообразните правила на Търговската камара в Париж и други правила, изготвени от международни организации, отнасящи се до банкови сделки, по въпроси, за чието решаване липсват разпоредби в националните нормативни актове по счетоводство, или действащите нормативни актове, отнасящи се до банкови сделки, не са достатъчно изчерпателни. 

2.2. В счетоводната си политика банките оповестяват най-малко следните позиции: 
а) принципите и методите за оценка на финансовите активи и финансовите пасиви; 
б) принципите на признаване на основните видове финансови приходи и разходи, включително допуснатите отклонения - причини, съдържание и размер; 
в) разграничение между сделки и други събития, които водят до признаване в баланса на активи и пасиви, съответно до непризнаване в баланса на условни активи и условни задължения; 
г) критериите за определяне на провизиите за общ банков риск, провизиите за покриване на загуби по кредити и вземания и реда за отписването им; 
д) критериите и условията за формиране на приходите и разходите за бъдещи периоди; 
е) лихвените и безлихвените активи и пасиви, както и чувствителността на активите и пасивите спрямо промяната в лихвените проценти; 
ж) критериите за определяне на матуритетната структура на вземанията и задълженията, въз основа на която са съставени финансовите отчети и приложенията. 

Специфични правила за отчитане на банкови операции 

Текущо отчитане 

3.1. Всяко счетоводно записване, включително по сделките с трети лица, се извършва въз основа на счетоводни документи, съдържащи точно описание на извършената отделна стопанска операция (сделка) със съответните реквизити. Те следва да бъдат подписани поне от две лица, които в съответствие с действащото законодателство и вътрешните правила на банката имат правото да разрешат извършването на тази операция (сделка) или са действали по пълномощие на орган, който е имал правото да разреши осъществяването на операцията (сделката). 

3.2. Документите, въз основа на които се извършват счетоводните записвания, се означават с уникален номер, като се регистрират по вальори в последователността на съставянето им в отделните служби на банката, водеща самостоятелно деловодство на тези документи. Документите, които отразяват операции, свързани с активи и пасиви - обект на ежедневна счетоводна преоценка, се регистрират и с точния час, в който са били съставени. 

3.3. Принципът по т. 3.1 и 3.2 се прилага и за документи, които по естеството на отразяваната операция изискват недвусмислено установяване на времето, в което са били съставени, съответно представени (напр. платежни документи) - чрез регистриране часа на представянето им във входящ дневник или чрез ползване на щемпел с часа на предоставянето им. 

3.4. Критериите и подходите за номериране и групиране на първичната документация трябва да осигуряват възможности за текущ и последващ контрол върху счетоводните записвания, както и върху данните и показателите на всеки етап от счетоводното сводиране - регистри, ведомости, счетоводни отчети. 

3.5. Всички счетоводни записвания се контролират и одобряват от упълномощен за това служител на банката, различен от лицето, извършило счетоводното записване. 

3.6. Банките водят следните счетоводни регистри: дневна хронологична ведомост; оборотна ведомост на синтетичните счетоводни сметки с начални салда, дневни обороти, обороти с натрупване към съответната счетоводна дата и крайни салда; главна книга и систематични регистри за всяка аналитична сметка. 

3.7. Банките изпращат с последното за отчетната година банково извлечение до своите клиенти и други контрагенти писма за потвърждаване на размера и характера на формираните към тях заключителни годишни салда. 

Счетоводни корекции 

4.1. Независимо от възприетия метод, свързан със съставянето на коригиращи счетоводни статии, той следва да осигурява информация, свързана както с попълването на отчета за приходите и разходите, така и на другите отчети. 

4.2. Погрешни счетоводни записвания се отстраняват, като се съставя отделно счетоводно записване за коригиране на погрешното, след което се извършва вярното счетоводно записване. Записванията за коригиране на допуснати грешки се извършват с вальора на погрешното записване. Със същия вальор се извършва и вярното счетоводно записване. В счетоводния документ, въз основа на който се извършва записване за коригиране на предишни счетоводни записвания, се посочват основанието за операцията и видът на допуснатата грешка. 

Валутна преоценка 

5.1. Банките отчитат своите валутни активи, пасиви и задбалансови позиции успоредно в оригиналната валута, в която са изразени, и в левовата им равностойност, определена по курса на Българската народна банка в деня на възникването им, съответно за отчитането. 

5.2. Преоценката на задбалансовите позиции, отчетени във валута, се извършва най-малко веднъж месечно към датата, към която се съставят месечните отчети на банките. По решение на банката преоценката може да се извършва и ежедневно. 

Финансови отчети 

Месечна отчетност 

6.1. Банките изготвят месечни отчети, които представят на Българската народна банка. Банките поне веднъж месечно към последната счетоводна дата от месеца извършват междинно приключване на операциите си за месеца и с натрупване от началото на отчетния период, установяват финансовото си състояние, финансовите си резултати и необходимите провизии. 

6.2. След междинното приключване в края на месеца банките продължават своите операции със салдата, съответно с оборотите по сметките, установени към датата на приключването. 

6.3. Банките обхващат в текущите си месечни отчети, представяни в Българската народна банка, и операциите, извършени от клоновете им както на територията на страната, така и извън нея. 

6.4. формата, съдържанието и сроковете на представяне на месечните отчети се определят от Българската народна банка. 

Годишен финансов отчет 

7. Банките съставят годишен финансов отчет по реда на Закона за счетоводството, Международните счетоводни стандарти и изискванията на Българската народна банка. 
Счетоводен баланс 

8.1. Банките представят баланс, в който активите и пасивите са групирани по тяхното естество и са изброени по ред, който да показва тяхната ликвидност, която отговаря приблизително на 
падежите им. Размерът, с който се отчита в баланса всеки актив или пасив, не трябва да се нетира чрез намаляване на друг пасив или актив, освен ако има правно основание за такова нетиране или ако нетирането изразява очакването реализацията или изплащането на актива и пасива да се извърши едновременно. Тези изисквания могат да се приложат например за вземания и задължения към един и същ контрагент. 

8.2. Банката следва да оповести отделно депозитите, които са били получени чрез емитирането на нейни собствени депозитни сертификати или на други прехвърляеми книжа. 

8.3. Банките като минимум следва да оповестяват справедливата стойност на всяка категория финансови активи (кредити и вземания, първоначално възникнали в банката, финансови активи, държани до падеж, финансови активи, държани за търгуване, и финансови активи, обявени за продажба) и категория финансови пасиви (държани за търгуване и други финансови пасиви). 

8.4. В допълнение на изискванията на другите национални и международни счетоводни стандарти информацията, оповестявана в баланса и в приложението към финансовия отчет, следва да включва изброените активи, пасиви и собствен капитал, без да се ограничава само до тях: 

Активи 
- Парични средства в наличност и по сметки в Българската народна банка; 
- финансови активи, държани за търгуване; 
- Дериватни активи, използвани за хеджиране; 
- Вземания от банки и други финансови институции; 
- Вземания от други клиенти; 
- Имущество и оборудване; 
- Инвестиции; 
- Други активи. Пасиви 
- Финансови пасиви, държани за търгуване; 
- Дериватни пасиви, използвани за хеджиране; 
- Депозити от банки; 
- Депозити от други клиенти; 
- Други привлечени средства; 
- Малцинствено участие; 
- Собствен капитал: 
- основен капитал; 
- премиен резерв; 
- резерви; 
- финансов резултат. 

Отчет за приходите и разходите 

9.1. Банките представят отчет за приходите и разходите, в който приходите и разходите следва да се групират съобразно тяхното естество и да се посочат сумите на основните видове приходи и разходи. 

9.2. Освен изискванията на другите национални и международни счетоводни стандарти оповестяването в отчета за приходи и разходи и в приложенията към финансовите отчети трябва да включват следните приходни и разходни статии, без да се ограничава само до тях: 
а) приходи от лихви и аналогични приходи; 
б) разходи за лихви и аналогични разходи; 
в) дивиденти; 
г) приходи от такси и комисиони; 
д) разходи за такси и комисиони; 
е) печалби/загуби от търгуеми финансови инструменти; 
ж) печалби/загуби от освобождаване от нетър-гуеми финансови инструменти; 
з) печалби /загуби от сделки с чуждестранна валута; 
и) други приходи от дейността; 
к) други разходи за дейността; 
л) намаление/увеличение на провизиите; 
м)загуби от обезценка; 
н) адлшнистративни разходи. 

9.3. Основните видове приходи, произтичащи от дейността на банките, включват лихви, такси за услуги, комисиони и резултати от дилингови операции. Всеки приход се представя поотделно, за да се даде възможност на потребителите да си съставят оценка за дейността на банката, както и да се допълни оповестяването по източници на приходи съгласно изискванията на НСС 14 - Отчитане по сектори. 

9.4. Основните видове разходи, произтичащи от дейността на банките, включват лихвите, ко-мисионите, загубите по кредити и вземания. Всеки вид разходи се представя поотделно, за да се даде възможност на потребителите да си съставят оценка за дейността на банката. 

9.5. Приходните и разходните статии не трябва да се нетират освен в случаите на хеджиране и на активи и пасиви, които са нетираии в съответствие с т. 8.1. Нетиране извън посочените случаи не се допуска, тъй като не дава възможност на потребителите на отчета да си съставят оценка за отделните дейности на банката и за прихода, получаван по конкретни активи. 

9.6. Приходите и разходите, произтичащи от следните сделки, се представят в отчета за,приходите и разходите на нетна база: 
а) освобождаване от собственост и промени в балансовата стойност на нетъргуемите финансови активи; 
б) освобождаване от финансови активи, класифицирани като държани до падеж; 
в) сделки с чуждестранна валута. 

9.7. Приходите и разходите за лихви се представят поотделно, за да се даде по-голяма яснота за състава и основанията за промените в нетния доход от лихви. 

9.8. Нетният доход от лихви е резултат както от лихвените проценти, така и от размера на лихвените активи и пасиви. Поради това следва да бъде направено оповестяване (коментар) от ръководството върху средните лихвени проценти, средния размер на лихвоносните активи и пасиви за периода и особено когато банките предоставят средства по лихвени проценти, които са значително под пазарните. 

Задбалансови позиции 

10.1. Задбалансовите позиции включват условни активи и условни задължения. Задбалансовите позиции могат да са резултат от сделки, извършени от името на банката, но за сметка на клиенти, от името и за сметка на клиенти. Задбалансовите позиции могат да увеличат или да намалят съответните рискове, например чрез хеджиране на балансови активи и пасиви. 

10.2. Условните активи се оценяват постоянно, за да се отрази правилно тяхното представяне във финансовите отчети. Ако постъпването на иконо- 
мически ползи е станало практически сигурно, тогава условният актив и свързаните с него приходи се признават балансово в съответния финансов отчет за периода, през който е настъпила промяната. 10.3. Банките в процеса на своята банкова дейност често се ангажират с различни видове условни задължения, които са свързани със значителни суми, много по-големи от тези в другите предприятия. Условните задължения, които са свързани с непредвидими обстоятелства и събития, настъпили след датата на баланса, могат да породят потребности по отношение на ликвидността и платежоспособността на банката поради произтичащите от тях възможности за потенциални загуби. Банките трябва да оповестяват следните условни задължения: 
а) неотменяеми ангажименти - естеството и размера им, тъй като те не могат да бъдат оттеглени по преценка на банката, без риск да бъдат наложени значителни неустойки или разходи; неотменяемите ангажименти са свързани със: 
- споразумения за продажба и обратно изкупуване на активи, които не са отчетени в баланса; 
- окончателни форуърдни покупки; 
-депозити „форуърд-форуърд"; 
- стенд-бай кредити и неотменяеми револви-ращи кредитни линии; 
- ангажименти по сделки NIF и RUF; 
б) гаранции и други подобни задължения, като например стенд-бай акредитиви, документарни акредитиви; 
в) отменяеми ангажименти: 
- разрешени, но неизползвани кредитни линии; 
-разрешен, но неизползван овърдрафт; 
г) условни задължения, свързани със сделки с валутни курсове, лихвени проценти и борсови индекси. 

Срокове на падеж на активите и пасивите 

11.1. Банките трябва да анализират активите и пасивите, като ги групират: по срок на падеж въз основа на остатъчния срок до падежа, оригиналния срок до падежа или остатъчния срок до следващата дата, на която могат да бъдат променени лихвените проценти; съвпадането или допустимото разминаване на падежите и лихвените проценти на активите и пасивите е от ключово значение за управлението на една банка. 

11.2. Сроковете на падежите трябва да са еднакви за активите и пасивите. По този начин ще се даде възможност за анализ доколко падежите на активите и пасивите и произтичащата от това зависимост на банката се покриват от други източници на ликвидност. 

11.3. Групирането по падежи за отделни активи и пасиви включва най-малко: 
а) до 1 месец; 
б) от 1 до 3 месеца; 
в) от 3 месеца до 1 година; 
г) от 1 до 5 години; 
д) над 5 години. 

11.4. Някои активичнямат дата на падеж по договора . При тях за срок на падеж се приема очакваната дата, на която ще бъдат реализирани. Когато плащането е разсрочено за определено време чрез погасителен план, всяко плащане се отнася за периода, за който е договорено или се очаква да бъде получено. Когато плащане е просрочено, размерът на цялото вземане се представя като вземане без падеж. 

11.5. Падежите могат да се изразяват чрез: 
а) остатъчния период до датата на изплащане; 
б) първоначалния период (договорен) до датата на изплащане, за да се осигури информация за финансирането и бизнесстратегията; 
в) остатъчния период до следващата дата, на която могат да бъдат променени лихвените проценти, за да се отрази откритостта на риск откъм лихвения процент. 
11.6. Анализът на активите и пасивите по остатъчния период до датата на погасяване дава най-добра база за оценка на ликвидността на една банка. 

Концентрация на активи, пасиви и задбалансови позиции 

12.1. Всяка банка следва да представя всички значими концентрации, отнасящи се до активите, пасивите и задбалансовите позиции. Такава отчетност трябва да се води по отношение на клиенти, по групи отрасли и сектори и други изисквания, свързани с прилагането на НСС 14- Отчитане по сектори. Банката следва да отчита и размера на нетните валутни позиции. 

12.2. Банката следва да въведе отчетност, свързана със значимите концентрации при разпределението на своите активи и по източника на своите паси^ ви и задбалансови позиции, тъй като това е показателна информация за потенциалните рискове, свързани с реализацията на активите и наличните средства на банката. Отчитането на значителните валутни експозиции дава информация за риска от загуби, свързани с промените във валутния курс. 

Загуби по кредити и вземания 

13.1. Всяка банка е необходимо да представя следната информация: 
а) възприетата счетоводна политика за отчитане «а разходите, свързани с риска от загуби по кредити и вземания, съгласно изискванията на международните счетоводни стандарти и на Българската народна банка; 
б) данни за изменението на провизиите по кредитите и вземанията за отчетния период; за всеки период банките следва да поддържат информация за разходите за загуби по кредити и вземания, за размера на отписаните кредити и вземания, както и за размера на кредити и вземания, които са били отписани в предходни отчетни периоди и възстановени през текущия отчетен период; 
в) сумата на провизиите за загуби по кредити и вземания към датата на изготвяне на баланса. 

13.2. Размерът на загубите, които са свързани с конкретни кредити и вземания, се отчита като разход и се намалява от отчетната стойност на кредитите и вземанията като провизии за загуби по кредити и вземания. 

13.3. Всяка банка следва да оповести общата сума на провизиите за загуби по кредити и вземания към датата на приключване на баланса и движението на провизиите за периода. Движението на размера на провизиите, включително отписаните преди това суми, които са били възстановени през периода, се показват поотделно. 

13.4. Банката може да не начислява лихви по кредити и вземания съгласно изискванията на Българската народна банка, например когато кредито-получателят е бил в просрочие над определен период по отношение на погасяването на лихвите и/или 
главницата. Банката следва да оповести дали са признати приходи от лихви по такива кредити и вземания и влиянието, което неначисляването на лихви оказва върху отчета за приходите и разходите. 

13.5. Когато кредитите и вземанията не могат да бъдат възстановени, те се отписват за сметка на провизиите за загуби. Банката следва да оповести своята политика, свързана с отписване на кредити и вземания. 

Активи, заложени като обезпечение 

14.1. Заложените от банката активи като гаранция за собствените й ангажименти или като гаранция за ангажиментите на трети лица следва да бъдат отразени балансово. 

14.2. Заложените в полза на банката активи или предадените й като гаранция се отчитат задбалансо-во, освен ако се касае до пари, получени в банката. 

14.3. Банката следва да оповести общия размер на обезпечените пасиви и естеството и балансовата стойност на активите й, заложени като обезпечение. 

Доверителни дейности 

15. В банковата си дейност много често банките действат като попечители, което е свързано с държане или пласиране при тях на активи от името на отделни лица. Тези активи не са активи на банката, поради което не се включват в нейния баланс. Ако банката извършва значителен обем доверителни дейности, оповестяването на този факт и показването на обема на тези дейности става във финансовите отчети на банката поради наличието на потенциални задължения, ако тя се провали при тази си дейност. 

Сделки между свързани лица 

16.1. Някои сделки между свързани лица могат да се извършват при условия, различни от сделки с несвързани лица. Например банката може да отпусне кредит на по-голяма сума или да приложи по-нисък лихвен процент на свързано лице, отколкото би направила в идентична ситуация с несвързано лице. Дори когато сделките между свързани лица са в рамките на обичайните условия в дейността на банката, оповестяването на такава информация е необходимо съгласно изискванията на НСС 24-Оповестяване на свързани лица и на Българската народна банка. 

16.2. Когато една банка има сделки със свързани с нея лица, независимо какви са те, тя следва да оповести естеството на взаимоотношенията със свързаното лице, вида на операциите и елементите на тези операции, които включват кредитната политика на банката по отношение на свързаните лица, политиката на банката по отношение на всички други сделки със свързани лица, както и размера или процентния дял на: 
а) всеки от кредитите и другите операции, като оповестяването следва да включва общите дължими суми в началото и в края на периода, както и движенията през периода; 
б) всеки от основните видове приходи, лихвени разходи и платени комисиони; 
в) размера на разходите през периода, свързани със загуби по кредити и вземания, както и размера на провизиите към датата на баланса; 
г) задбалансовите позиции, представляващи условни задължения.