Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за определяне на категория и за регистриране на стаи и апартаменти за гости

В брой 59 от 03 юли 2020 г. на Държавен вестник е обнародвана:

Постановление № 139 от 26 юли 2020 г. за приемане на Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости

Член единствен. Приема Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Отменя се Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на категорията, приета с Постановление № 217 на Министерския съвет от 2015 г. (ДВ, бр. 65 от 2015 г.).

Министър-председател: Бойко Борисов

Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
 

Наред за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят:
1. характеристиките на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения;
2. минималните задължителни изисквания, на които трябва да отговарят местата за настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне на категорията им, както следва за:
а) изграждане;
б) обзавеждане и оборудване;
в) обслужване;
г) предлагани услуги в туристическия обект;
д) образование или професионална квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя на туристическия обект.
(2) С наредбата се определят условията и редът за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости, за отказ, за прекратяване на регистрация и за обезсилване на издаденото удостоверение.

Чл. 2. (1) На категоризиране по реда на тази наредба подлежат местата за настаняване – клас „А“ и клас „Б“, и заведенията за хранене и развлечения съгласно чл. 119 от Закона за туризма.
(2) Не подлежат на категоризиране по реда на тази наредба обектите по чл. 120 от Закона за туризма.

Глава втора
ХАРАКТЕРИСТИКИ И КАТЕГОРИИ НА МЕСТАТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ И НА ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ

Чл. 3. (1) Типовете места за настаняване са определени по класове съгласно чл. 123, ал. 1 от Закона за туризма.
(2) Местата за настаняване клас „А“ и клас „Б“ се категоризират в категории съгласно чл. 123, ал. 2 и 3 от Закона за туризма.

Чл. 4. Видовете хотели са определени в чл. 123, ал. 4 от Закона за туризма и имат следните характеристики:
1. според периода на експлоатация видовете хотели са:
а) целогодишни – предоставят туристически услуги през всички сезони;
б) сезонни – предоставят туристически услуги през определен период на годината;
2. според териториалното си разположение видовете хотели са:
а) морски – разположени на територията на населено място или землище, което има граница с морска територия на Република България и се намира на отстояние 1 км от границите на морския бряг;
б) планински – разположени на терен с височина над 600 метра от морското равнище;
в) градски – намират се на територията на населеното място, обхваната от границите му, определени с устройствен план, без да се включва землището;
г) извънградски – намират се извън строителните граници на населеното място;
3. според предназначението и функциите им хотелите имат следните характеристики:
а) апартаментен (студиен) хотел – хотел, който се състои от апартаменти и/или от студиа и има съоръжения и обзавеждане за съхраняване, подготовка и консумация на храна;
б) хотел резиденс – хотел с висок комфорт и обзавеждане; само категория „пет звезди“ независимо от капацитета, изграден при пълна свобода на проектиране и архитектурно-творчески решения на външната конструкция и фасадата на хотела (резиденции, старинни сгради, сгради – паметници на културата);
в) бизнес хотел – хотел с категория „четири звезди“ или „пет звезди“, в който са осигурени необходимите условия за провеждане на работни срещи, конференции, конгреси, семинари и др.;
г) балнеохотел – хотел с прилежащ, сертифициран по реда на наредбата по чл. 138, ал. 3 от Закона за туризма „балнеолечебен“ (медикъл СПА) център;
д) СПА хотел – хотел с прилежащ, сертифициран по реда на наредбата по чл. 138, ал. 3 от Закона за туризма „СПА“ център;
е) уелнес хотел – хотел с прилежащ, сертифициран по реда на наредбата по чл. 138, ал. 3 от Закона за туризма „уелнес“ център;
ж) таласотерапевтичен хотел – хотел с прилежащ, сертифициран по реда на наредбата по чл. 138, ал. 3 от Закона за туризма „таласотерапевтичен“ център.

Чл. 5. Типовете заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) са определени в чл. 124, ал. 2 от Закона за туризма и са:
1. ресторанти;
2. заведения за бързо обслужване;
3. питейни заведения;
4. кафе-сладкарници;
5. барове.

Чл. 6. Видовете ресторанти са определени в чл. 124, ал. 3 от Закона за туризма и имат следните характеристики:
1. класически ресторант: предлага широко разнообразие от приготвени на място многокомпонентни кулинарни изделия и специалитети, сладкарски изделия, десерти, хляб, хлебни и тестени изделия, топли напитки, сокове, готови за консумация безалкохолни и алкохолни напитки и създава условия за хранене и развлечения;
2. специализиран ресторант:
а) за риба, птици, дивеч или друго: предлага асортимент, базиран на даден основен продукт – риба, рибни продукти и други морски продукти; птиче месо; дивечово месо или друго;
б) за барбекю, грил или скара: предлага асортимент, базиран на печени меса на скара или на плоча;
в) ресторант-пицария: предлага кухненска продукция и разнообразен асортимент от различни видове хлебни и тестени изделия – пици, спагети, лазаня, макарони; салати, сосове, кухненски десерти, малотрайни и трайни сладкарски изделия, приготвяни на място, и др., както и приготвя за консумация алкохолни и безалкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, пиво и вина;
3. ресторант с национална кухня:
а) ресторант с българска кухня: предлага предимно българска национална и регионална кухня и напитки – механа, гостилница, битова къща, ханче и др.;
б) ресторант с чуждестранна кухня: предлага френска, италианска, китайска, японска и друга кухня; асортиментът се базира на съответните национални кухни и напитки;
4. ресторант-клуб – обслужва клиенти с определени интереси;
5. атракционно-тематичен ресторант: предлага подходящ асортимент от ястия, напитки и/или артистично-музикална програма, с характерен архитектурен вътрешен и външен облик (шатри, кошари, колиби, фрегати и др.).

Чл. 7. Видовете заведения за бързо обслужване са определени в чл. 124, ал. 4 от Закона за туризма и имат следните характеристики:
1. снекбар: предлага асортимент от ястия и специалитети, приготвени на скара или плоча, аламинути, салати, супи; готови трайни и малотрайни сладкарски изделия, сладолед; топли напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки и пиво; кухненската продукция се приготвя пред клиента и се предлага от барплот;
2. бистро: предлага ограничена кухненска продукция от готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид; липсва процесът на подготовка на храната в обекта; картменюто включва топли напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки и пиво;
3. за бързо хранене: предлага сандвичи с колбаси, сирена, комбинирани, сандвичи, комбинирани с пресни зеленчуци, хамбургери, пържени картофи, скара от месни полуфабрикати, сосове, салати, готови тестени изделия, сладкарски изделия, захарни и шоколадови изделия, сладолед, топли напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, готови за консумация безалкохолни напитки и пиво;
4. закусвалня: предлага разнообразен асортимент, посочен в някоя от изброените групи:
а) супи, салати, сандвичи и ястия от субпродукти;
б) аламинути, приготвени на скара – кюфтета, кебапчета, карначета, шишчета и др., салати; картменюто включва топли напитки, млечни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, готови за консумация безалкохолни напитки, пиво и ограничен набор от алкохолни напитки.

Чл. 8. Видовете питейни заведения са определени в чл. 124, ал. 5 от Закона за туризма и имат следните характеристики:
1. кафе-аперитив: предлага богат асортимент от готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води; ограничен асортимент кулинарна продукция – салати, студени мезета, пържени картофи, месни полуфабрикати на скара, сандвичи, хамбургери, захарни и шоколадови изделия, ядкови плодове, сладолед;
2. винарна: предлага богат асортимент от преобладаващо наливни и бутилирани вина, готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, подходяща кухненска продукция и мезета; може да има условия за дегустация;
3. пивница/кръчма: предлага разливни и бутилирани алкохолни и безалкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, топли напитки, салати, студени мезета, ядки, захарни и шоколадови изделия;
4. бирария: предлага разнообразен асортимент от наливно и бутилирано пиво, салати, студени мезета, пържени картофи, месни полуфабрикати на скара, топли напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, готови за консумация безалкохолни и алкохолни напитки.

Чл. 9. Видовете кафе-сладкарници са определени в чл. 124, ал. 6 от Закона за туризма и имат следните характеристики:
1. кафе-сладкарница: предлага малотрайни и трайни сладкарски изделия, захарни и шоколадови изделия, сандвичи, хамбургери, тестени закуски, сладолед, топли напитки, коктейли, натурални минерални, изворни и трапезни води, пиво, готови за консумация безалкохолни и алкохолни напитки;
2. сладкарница: предлага малотрайни и трайни сладкарски изделия, захарни и шоколадови изделия, тестени закуски, сандвичи, сладолед, топли напитки, млечни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води и готови за консумация безалкохолни напитки;
3. сладоледен салон: предлага преобладаващ асортимент от разнообразни сладоледи на млечна, фруктова, сметанова и друга основа, сладоледени специалитети, сладоледени торти, пасти, шейкове, айскафе и др.;
4. кафене: предлага топли напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки, малотрайни и трайни сладкарски изделия, захарни и шоколадови изделия, тестени закуски, ядкови плодове;
5. кафе-клуб: предлага топли напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, готови за консумация безалкохолни и алкохолни напитки, захарни и шоколадови изделия, ядкови плодове, за клиенти с определени интереси (интернет, изкуство, игри и др.);
6. кафетерия: предлага разнообразни топли напитки, готови за консумация безалкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, закуски, тестени, захарни и шоколадови изделия;
7. чайна: предлага топли тонизиращи и слабоалкохолни напитки (чай, билкови отвари, кафе, горещ шоколад, какао, грог, пунш, греяни вина и др.) и закуски.

Чл. 10. Видовете барове са определени в чл. 124, ал. 7 от Закона за туризма и имат следните характеристики:
1. коктейл бар: предлага богат асортимент предимно от готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки и коктейли, натурални минерални, изворни и трапезни води, ядкови плодове, сладкарска продукция и захарни изделия;
2. кафе-бар: предлага различни видове кафе, готови за консумация безалкохолни и алкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, плодове и др.;
3. бар-конгресен център: предлага асортимент, предназначен за обслужване на конгресни прояви;
4. бар-спортен център (-басейн, -тенис, -фитнес, -боулинг и др.): предлага тонизиращи напитки, алкохолни напитки, сокове, нектари, безалкохолни коктейли и напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води и др.;
5. бар-фоайе (лоби бар): предлага готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, коктейли, закуски, десерти, ядкови плодове и др.; разположен е в непосредствена близост до фоайето на места за настаняване;
6. дискотека: предлага готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, коктейли, ядкови плодове, топли напитки, сандвичи и хамбургери, захарни и шоколадови изделия; заведение предимно за танцуване с дансинг и плотове в търговската зала и ограничен брой места за сядане;
7. бар-клуб: предлага готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, кухненска и сладкарска продукция и др.; заведение с музикално-артистична програма за клиенти с определени интереси;
8. пиано-бар: предлага готови за консумация алкохолни и безалкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, коктейли, топли напитки, ядкови плодове, захарни и шоколадови изделия; заведение с тихо музициране;
9. бар-казино: заведение с барово обслужване в казино зала;
10. бар-вариете: луксозно заведение с барово обслужване и с музикално-артистична програма;
11. нощен бар: заведение с барово обслужване и с нощен режим на работа.

Глава трета
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МЕСТАТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ И КЪМ ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ

Раздел I
Изисквания към местата за настаняване и към заведенията за хранене и развлечения

Чл. 11. Изискванията към местата за настаняване и към заведенията за хранене и развлечения с издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или с издадено удостоверение за определена категория, както и към лицата, извършващи дейност в тях, са:
1. спазване на минималните задължителни изисквания по чл. 14, ал. 1;
2. предоставяне на информация на потребителите относно цените на предоставяните основни и допълнителни услуги;
3. оповестяване на информацията относно предлаганото меню и услуги в туристическия обект на български език, на английски език и при необходимост – и на друг чужд език;
4. оповестяване на информацията по чл. 114, т. 3 от Закона за туризма;
5. поставяне на видно място на категорийната символика на туристическия обект, както и на придобитата символика – при доброволно сертифициране.

Раздел II
Изисквания при определянето на категория

Чл. 12. (1) Покриването на минималните задължителни изисквания за определен вид място за настаняване и/или за заведение за хранене и развлечения е основание за определяне на съответната категория на туристическия обект.
(2) Надвишаването на определените минимални изисквания от определена група за съответната категория в даден обект не може да компенсира несъответствието с други минимални изисквания от същата група.

Глава четвърта
КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА МЕСТАТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ КЛАС „А“ И „Б“ И НА ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ

Раздел I
Органи по категоризация и минимални задължителни изисквания

Чл. 13. (1) Определянето на категорията на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения, самостоятелни и прилежащи към места за настаняване, се извършва от определените в Закона за туризма органи, както следва:
1. от министъра на туризма по предложение на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО), или
2. от кмета на общината по местонахождението на обекта по предложение на съответната общинска експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ОЕККТО).
(2) Министърът на туризма по предложение на EККТО, прието с мнозинство от две трети от състава й, присъстващ на заседанието, определя категорията на:
1. местата за настаняване и на прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения:
а) хотели – категория „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
б) апартаментни туристически комплекси – категория „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
в) вилни селища – „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
г) туристически селища – „две звезди“, „три звезди“ или „четири звезди“;
д) вили – „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
2. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „четири звезди“ или „пет звезди“.
(3) Кметът на общината по предложение на ОЕККТО, прието с мнозинство от две трети от състава й, присъстващ на заседанието, определя категорията на:
1. местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения:
а) хотели – категория „една звезда“ или „две звезди“;
б) мотели – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
в) семейни хотели – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
г) хостели – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
д) пансиони – „една звезда“ или „две звезди“;
е) почивни станции – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
ж) къщи за гости – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
з) бунгала – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
и) къмпинги – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
2. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
3. заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове – всички категории за съответния вид.

Чл. 14. (1) Категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствието им с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и наличие на образование или професионална квалификация, езикова квалификация и стаж в туризма на управителя на туристическия обект:
1. на местата за настаняване клас „А“ – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили, съгласно приложение № 1;
2. на местата за настаняване клас „Б“ – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, съгласно приложение № 2;
3. на заведенията за хранене и развлечения – ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, съгласно приложение № 3.
(2) Категорията на вилното селище и на туристическото селище се определя автоматично съобразно категорията на две трети от местата за настаняване, включени в него. Когато равен брой туристически обекти в съответното вилно или туристическо селище имат една и съща категория, категорията на вилното или туристическото селище се определя от категорията на тази група туристически обекти, която има по-голям капацитет.

Чл. 15. (1) Лицата, извършващи хотелиерство в категоризирани места за настаняване клас „А“ и клас „Б“, водят регистър на настанените туристи съгласно чл. 116 от Закона за туризма.
(2) Данните за настанените туристи по чл. 28, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България, които се вписват в Единната система за туристическа информация съгласно чл. 116, ал. 5, т. 2 от Закона за туризма, следва да са попълнени в пълен обем, като имената на регистрираните лица се въвеждат на латиница така, както са изписани в националния документ за самоличност.

Раздел ІІ
Ред за определяне на категориите

Чл. 16. (1) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ орган заявление-декларация по чл. 129, ал. 1 или 2 от Закона за туризма.
(2) Когато заведения за хранене и развлечения са прилежащи към място за настаняване, категоризацията може да се извърши едновременно за туристическите обекти, като за всеки туристически обект се подава заявление-декларация. Заявленията се подписват от лицето, извършващо дейност в съответния обект, или от упълномощен представител.
(3) При подаване на заявление-декларация за категоризиране на апартаментен хотел или апартаментен туристически комплекс към приложенията по чл. 129, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма се представя и опис на апартаментите, включени в капацитета на обекта, на електронен носител, като за всеки апартамент се посочва номер, етаж, собственик и срок на договора, от който е видно, че лицето има право да го управлява като туристически обект.
(4) При констатирани нередовности и/или необходимост от допълнителни данни и информация по подаденото заявление и подкрепящите промяната документи по ал. 1 категоризиращият орган или оправомощени от него длъжностни лица писмено уведомяват заявителя и определят 10-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняването им или за допълване на преписката с изискуемите данни и информация.
(5) Срокът за произнасяне по ал. 4 започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите и/или от представянето на допълнителните данни и документи.

Чл. 17. (1) Подадените заявления-декларации заедно с приложенията към тях се разглеждат съгласно чл. 130 от Закона за туризма.
(2) В сроковете на временното удостоверение за открита процедура за категоризиране определената експертна работна група в състав най-малко от трима души – председател и членове, извършва проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за заявената категория и съставя констативен протокол съгласно чл. 130, ал. 6 от Закона за туризма.
(3) Констативният протокол по ал. 2 се изготвя в два екземпляра и съдържа:
1. имената на съставителите и длъжността им;
2. датата и мястото на извършената проверка;
3. правното основание за съставянето му;
4. описание на съответствията и несъответствията с изискванията за заявената категория и дадените предписания;
5. наименованието и седалището на заявителя или на упълномощеното от него лице;
6. обяснения и/или възражения на заявителя или на упълномощеното от него лице;
7. имената и подписите на проверяващите;
8. имената и подписа на заявителя или на упълномощеното от него лице, присъствало на проверката, а при отказ от негова страна – на един свидетел.
(4) При констатиране на несъответствия с изискванията за заявената категория, за които се допускат предписания, определени в съответното приложение на наредбата, експертните работни групи дават задължителни предписания за отстраняването им, като срокът за тяхното изпълнение не може да надвишава 30 дни. Тези несъответствия не са пречка експертните работни групи да предложат определяне на клас, вид и категория на обекта.

Чл. 18. По изключение, при обективна невъзможност за извършване на проверката на място от експертната работна група, съответната комисия по чл. 13, ал. 1 може да вземе решение за извършване на повторна проверка на място в обекта в рамките на срока на издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Чл. 19. (1) Удостоверението за определената категория на обекта е със срок 5 години с изключение на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, чийто срок съответства на срока на действие на разрешителното им. За туристически обекти с временен характер, които са със срок на разрешение за поставяне от една година до пет години, срокът на категоризацията не може да надвишава срока на разрешението за поставяне.
(2) В удостоверението по ал. 1 се вписват следните данни:
1. пореден регистрационен номер;
2. вид и наименование на обекта;
3. категория на обекта;
4. капацитет на обекта (за места за настаняване – брой стаи/апартаменти и брой легла; за заведения за хранене и развлечения – брой места за сядане на открито и закрито);
5. адрес на обекта;
6. фирмата/името и седалището/постоянният адрес на собственика на обекта и единният идентификационен код, данъчният или регистрационният код или друга идентификация, използвана в съответната държава – членка на Европейския съюз;
7. фирмата/името и седалището/постоянният адрес на лицето, извършващо дейност в обекта, и единният идентификационен код, данъчният или регистрационният код или друга идентификация, използвана в съответната държава – членка на Европейския съюз;
8. номер и дата на заповедта на категоризиращия орган за определяне на категорията;
9. срок на валидност на удостоверението; за временни туристически обекти, които са с разрешение за поставяне със срок от една година до пет години, срокът на удостоверението за категория да е съобразно срока на разрешение за поставяне, като таксата за административната услуга се определя пропорционално на срока за ползване, определен в удостоверението за определената категория;
10. подпис на категоризиращия орган или на оправомощено от него длъжностно лице и печат.
(3) В 14-дневен срок от датата на заповедта за определяне на категория на обекта в зависимост от вида и категорията му се издава категорийна символика, която включва удостоверение и табела.

Чл. 20. Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице със заповед мотивирано отказва определянето на категория, когато:
1. не са изпълнени минималните задължителни изисквания за клас, вид и категория на туристическия обект, определени в съответното приложение на наредбата;
2. е налице невъзможност експертната работна група да извърши проверка на място в обекта по вина на проверяваното лице.

Чл. 21. При промяна на вписаните обстоятелства в Националния туристически регистър лицето, което извършва дейност в туристическия обект, подава заявление по образец в 14-дневен срок от настъпването на промяната. Заявлението се подава до министъра на туризма, съответно до кмета на общината, съгласно чл. 168, ал. 2 и 3 от Закона за туризма. Категоризиращият орган или оправомощено от него лице отразява настъпилата промяна чрез издаване на заповед в 7-дневен срок. Промяната се вписва в Националния туристически регистър.

Раздел III
Понижаване, спиране на действието, промяна и прекратяване на категорията

Чл. 22. Категорията на туристическите обекти се понижава в случаите по чл. 135, ал. 1 от Закона за туризма.

Чл. 23. При уведомяване от страна на председателя на Комисията за защита на потребителите за понижаване на определената категория на място за настаняване или на заведение за хранене и развлечения категоризиращият орган извършва проверка на място в обекта, за да прецени размера на понижението.

Чл. 24. Действието на удостоверението за определена категория на места за настаняване може да бъде спряно при условията, по реда и в срока, предвидени в чл. 136 от Закона за туризма.

Чл. 25. (1) Когато лицето, извършващо хотелиерство и/или ресторантьорство, желае категорията на обекта да бъде променена в по-ниска от определената му, преди изтичането на срока за определената му категория и извън тримесечния срок по чл. 133, ал. 3 от Закона за туризма подава искане до съответния категоризиращ орган, към което прилага документ за платена такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират по Закона за туризма.
(2) Искането по ал. 1 се разглежда от съответната експертна комисия, която предлага на категоризиращия орган издаване на съответно удостоверение и табела.
(3) При получаване на новата категорийна символика на обекта предишната се връща на категоризиращия орган.
(4) В случай че първоначално издадената категорийна символика е изгубена или унищожена, лицето прилага декларация, удостоверяваща този факт, както и за обстоятелствата, при които това се е случило.

Чл. 26. (1) Когато лицето, извършващо хотелиерство и/или ресторантьорство, желае категорията на обекта да бъде променена в по-висока от определената му, преди изтичането на срока за определената му категория и извън тримесечния срок по чл. 133, ал. 3 от Закона за туризма подава заявление за определяне на категория на обекта по реда на чл. 129 от същия.
(2) В случаите по ал. 1 не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
(3) Когато исканата по-висока категория се отнася за обект, чийто категоризиращ орган е кметът на общината, а повишаването ще надхвърли правомощията му по чл. 128 от Закона за туризма, кметът уведомява министъра на туризма, като му изпраща постъпилото заявление и административното досие на туристическия обект.
(4) Когато искането по ал. 3 бъде заявено пред министъра на туризма или пред кмета на общината при условията на комплексно административно обслужване, заявителят заплаща таксата, определена в тарифата по Закона за туризма за разглеждане на документи за категоризиране и за вписване в Националния туристически регистър, като към заявлението прилага документ за плащането й.

Чл. 27. (1) Категорията на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения се прекратява съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за туризма.
(2) Открита процедура за категоризиране на туристическия обект се прекратява със заповед на категоризиращия орган:
1. по искане на лицето, извършващо дейност в обекта, което е и заявител по преписката;
2. при подаване на ново заявление за категоризиране от друго лице, извършващо дейност в туристическия обект.
(3) Откритата процедура по категоризиране се прекратява и в случаите, когато при проверката на място от експертната работна група се установи, че лицето, извършващо дейност в обекта, е различно от заявителя, подал заявлението-декларация.
(4) В случаите на ал. 2 и 3 заплатената такса не се възстановява.

Глава пета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА МЕСТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ КЛАС „В“ – АПАРТАМЕНТИ ЗА ГОСТИ И СТАИ ЗА ГОСТИ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 113, АЛ. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

Чл. 28. Хотелиерство в стаи за гости и апартаменти за гости се извършва съгласно изискванията на чл. 113, ал. 2 от Закона за туризма.

Чл. 29. Условие за законосъобразно упражняване на дейността е лицето, което ще извършва хотелиерство в стаи за гости и апартаменти за гости, да регистрира обекта, в който ще упражнява дейността, пред кмета на общината по местонахождение на обекта.

Чл. 30. Обстоятелствата относно регистрираните обекти – стаи за гости и апартаменти за гости, се вписват в отделен раздел във водения от кметовете на общини електронен регистър съгласно чл. 167, ал. 1 от Закона за туризма. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за вписването, съответно за заличаването, на обстоятелствата в Националния туристически регистър.

Чл. 31. (1) Лицето, което ще извършва хотелиерство, като предоставя услугата настаняване в стаи за гости или в апартаменти за гости, или упълномощено от него лице подава заявление-декларация по образец съгласно чл. 129а от Закона за туризма до кмета на съответната община по местонахождение на обекта.
1. Заявлението-декларация съдържа:
а) наименованието на лицето, което ще извършва хотелиерство в стая за гости или в апартамент за гости (с изписване с български и латински букви);
б) ЕИК/БУЛСАТ или ЕГН, или еквивалентен идентификатор, когато лицето е установено в държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария;
в) идентификатор на недвижимия имот, който се регистрира по смисъла на чл. 26, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър;
г) данни за правото на собственост върху апартамента, в който се намира стаята за гости/апартамента за гости;
д) данни за правото да се извършва дейност хотелиерство в стая за гости/апартамент за гости, когато е приложимо – договор за наем, договор за учредено право на ползване или друго;
е) капацитет на обекта – брой стаи, брой легла.
2. Към заявлението-декларация се прилагат:
а) копие от документа за ползване на обекта, ако не е собствен и не подлежи на вписване в публичен регистър;
б) изрично пълномощно, когато заявлението-декларация се подава от пълномощник.
(2) Ако искането за регистрация на обект – стая за гости или апартамент за гости, не удовлетворява изискванията по ал. 1, т. 1 и чл. 129а от Закона за туризма, регистриращият орган или оправомощено от него длъжностно лица уведомява заявителя да отстрани недостатъците в 3-дневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
(3) Ако в указания срок недостатъците по заявлението-декларация не бъдат отстранени, кметът на общината отказва със заповед регистрирането на туристическия обект. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 32. (1) В 7-дневен срок от подаването на заявлението-декларация или от отстраняването на недостатъците съгласно чл. 31, ал. 2 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за регистрация и удостоверение съгласно чл. 128, ал. 4 от Закона за туризма на лицата, заявили извършването на хотелиерство в стая за гости/апартамент за гости. Заповедта за регистрация се вписва в Националния туристически регистър, като в него се отбелязват следните обстоятелства:
а) пореден номер на удостоверението;
б) вид, наименование и адрес на обекта, съдържащ ЕКАТТЕ;
в) наименование, ЕИК/ЕГН, данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава – членка на ЕС, седалище и адрес на управление за юридическо лице/адрес за физическо лице, извършващо дейност в обекта;
г) номер и дата на акта на органа по регистрация;
д) капацитет на обекта – брой стаи, брой легла;
е) дата и удостоверителен подпис на издателя.
(2) Удостоверението за регистрация е безсрочно и се издава за извършване на хотелиерска дейност в стая за гости или в апартамент за гости.
(3) В случаите, когато настъпи промяна във вписаните обстоятелства в Националния туристически регистър по отношение на капацитета на обекта, лицето, което извършва дейност в регистрирания апартамент за гости или в стая за гости, подава заявление-декларация съгласно чл. 168, ал. 2 и 3 от Закона за туризма.
(4) Лицата, които извършват хотелиерска дейност в стая за гости или в апартамент за гости, водят регистър на настанените туристи по същия начин, както категоризираните места за настаняване от клас „А“ и клас „Б“ съгласно чл. 116 от Закона за туризма.
(5) Данните за настанените туристи по чл. 28, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България, които се вписват в Единната система за туристическа информация съгласно чл. 116, ал. 5, т. 2 от Закона за туризма, следва да са попълнени в пълен обем, като имената на регистрираните лица се въвеждат на латиница така, както са изписани в националния документ за самоличност.

Чл. 33. За регистрацията, вписването на обстоятелства и промени в Националния туристически регистър се събират такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3 от Закона за туризма.

Чл. 34. (1) Лицето, което предоставя настаняване в регистриран обект – стая за гости или апартамент за гости, и желае да преустанови извършването на дейността, подава заявление за прекратяване на дейността до кмета на общината, където е извършена регистрацията.
(2) В случаите по предходната алинея в 3-дневен срок от подаване на заявлението кметът на общината заличава вписаните в регистъра по чл. 167 от Закона за туризма обстоятелства относно регистрирания обект – стая за гости или апартамент за гости, и обезсилва издаденото удостоверение.
(3) Не се предвижда вписване на промяна на обстоятелствата при заменяне на лицето, извършващо дейност в мястото за настаняване, в случаите, когато лицето, което фактически извършва дейност в обекта, е различно от вписаното в удостоверението за регистрация. В такива случаи новото лице, което фактически извършва дейността „хотелиерство“ в апартамента за гости или стаята за гости, подава заявление-декларация за регистрация съгласно чл. 31 и 129а от Закона за туризма.
(4) Когато органът по регистрация установи, че в регистъра не е отразено прекратяването на регистрацията на предишния хотелиер по негово искане, а междувременно за същия обект е подадено от друго лице заявление-декларация по чл. 31 и 129а от Закона за туризма, извършва служебно вписване за прекратената регистрация и обезсилва издаденото удостоверение.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Апартаментен туристически комплекс“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за туризма (ЗТ).
2. „Апартаменти за гости“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗТ.
3. „Бар“ е заведение по смисъла на § 1, т. 36 от ДР на ЗТ.
4. „Бунгало“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗТ.
5. „Вила“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗТ.
6. „Вилно селище“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗТ.
7. „Заведение за бързо обслужване“ е заведение по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗТ.
8. „Кафе-сладкарница“ е заведение по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗТ.
9. „Къмпинг“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на ЗТ.
10. „Къща за гости“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗТ.
11. „Мотел“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗТ.
12. „Пансион“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗТ.
13. „Питейно заведение“ е заведение по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗТ.
14. „Почивна станция“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗТ.
15. „Ресторант“ е заведение по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗТ.
16. „Семеен хотел“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗТ.
17. „Стаи за гости“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗТ.
18. „Туристическо селище“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗТ.
19. „Хостел“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗТ.
20. „Хотел“ е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗТ.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 121, ал. 5 от Закона за туризма.

§ 3. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на туризма.

§ 4. (1) Всички започнати производства до датата на влизането в сила на тази наредба се довършват по реда, предвиден в нея.
(2) За започнато производство се счита:
1. подадено заявление за определяне на категория на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за туризма, за което не е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;
2. подадено заявление за определяне на категория на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за туризма, за което е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;
3. подадена декларация за подновяване категорията на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за туризма на основание § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за туризма и чл. 133, ал. 3 от Закона за туризма.
 
Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, т. 1

Места за настаняване клас „А“ – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили

Глава първа
ХОТЕЛИ

Раздел І
Хотели категория „една звезда“
І.1. Изисквания към изграждането на хотели категория „една звезда“
 

 

І.2. Изисквания към обзавеждането и оборудването на хотели категория „една звезда“
 

 

І.3. Изисквания към обслужването на хотели категория „една звезда“
 

 

І.4. Изисквания към предоставяните услуги на хотели категория „една звезда“
 

 

І.5. Изисквания за професионална и езикова квалификация на персонала на хотели категория „една звезда“
 

 

№ по ред	Изисквания за хотели с категория „една звезда“
1	2
1.	Управител
1.1.	Средно образование

Раздел II
Хотели категория „две звезди“
ІI.1. Изисквания към изграждането на хотели категория „две звезди“
 

 

ІІ.2. Изисквания към обзавеждането и оборудването на хотели категория „две звезди“
 

 

ІІ.3. Изисквания към обслужването на хотели категория „две звезди“
 

 

II.4. Изисквания към предоставяните услуги на хотели категория „две звезди“
 

 

ІІ.5. Изисквания за професионална и езикова квалификация на персонала на хотели категория „две звезди“
 

 

Раздел ІІI
Хотели категория „три звезди“
ІІІ.1. Изисквания към изграждането на хотели категория „три звезди“
 

 

ІІІ.2. Изисквания към обзавеждането и оборудването на хотели категория „три звезди“