МСФО - Обща рамка
PortalSchetovodstvo.bg
ЦЕЛ
Настоящите Общи Положения за МСФО представят концепциите, които стоят в основата на изготвянето и представянето на финансови отчети за външни потребители. Те не представляват МСС и следователно не определят стандарти за конкретен въпрос на оценяването или оповестяването. В случай на конфликт между Общите Положения и МСС, то изискванията в МСС са с преобладаваща сила над тези в Общите Положения.
ОБХВАТ
Потребители на финансовите отчети:
- инвеститори;
- наети лица;
- заемодатели;
- доставчици и други кредитори;
- клиенти;
- правителства и техните агенции;
- обществеността.
Отговорност за изготвянето на финансовите отчети - ръководството на предприятието носи главната отговорност за изготвянето и представянето на финансовите отчети на предприятието.
Отчитащо се дружество (отчетна единица) - дружество, за което съществуват определени потребители, разчитащи на финансовите му отчети като на основен източник на финансова информация за неговата дейност.
Цел на финансовите отчети – да представят информация за финансовото състояние, за да представянето на дружеството и за промените във финансовото му състояние, подходяща за вземане на решения от разнообразен кръг от потребители на подобна информация.
Основни предположения:
- текущо начисляване;
- действащо предприятие.
Качествени характеристики на финансовите отчети:
- разбираемост – информацията да бъде лесно разбираема за потребители, имащи приемливи познания за бизнеса и стопанските дейности и за счетоводното отчитане, както и желанието да проучат информацията с необходимата прилежност;
- уместност – информацията, притежава качеството уместното, когато влияе на стопанските решения на потребителите, като им помага да оценят минали, настоящи и бъдещи събития или като потвърждава или коригира оценките за тях в миналото;
- същественост – информацията е съществена, ако нейното пропускане или подвеждащо представяне би повлияло на стопанските решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети;
- надеждност – информацията притежава качеството надеждност, когато не съдържа съществени грешки и предубеденост и потребителите могат да разчитат на нея да представя вярно това, което претендира, че представя, или което може разумно да се очаква, че представя;
- достоверно представяне – информацията е представена в съответствие с действителните отношения и състояние в резултат на сделките и стопанските факти;
- предимство на съдържанието пред формата – сделките и стопанските факти следва да се представят съобразнодействителното им икономическо съдържание, а според правната им форма;неутралност – чрез подбора и представянето на информация не бива да се оказва влияние върху вземането на определено решение;
- предпазливост – активите не трябва да бъдат надценени, нито пасивите подценени;
- пълнота (завършеност) – в количествен и съдържателен аспект, представената информация следва да има завършен вид;
- сравнимост – информацията трябва да е сравнима във времето и при сравняването на финансовите отчети на различни предприятия.
Ограничения на уместната и надеждна информация:
В практиката често се среща балансиране или компромис между качествените характеристики на счетоводната информация. В тези случаи е необходимо да се постигне баланс между характеристиките, за да се постигне целта на финансовите отчети.
- навременност;
- баланс между полза и разход;
- баланс между качествените характеристики;
- вярна и честна картина/честно представяне.
Елементи на финансовите отчети:
- активи – ресурс, контролиран от предприятието в резултат от минали събития и от който се очаква поток от бъдещи икономически изгоди за предприятието.
- пасиви – сегашно задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да породи изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически изгоди. (задълженията биват: законови – произтичат от договор, закон; и конструктивни – произтичат от досегашната практика и политика на предприятието) Активи и Пасиви в Баланса, които не отговарят на дефиницията: приходи и разходи за бъдещи периоди; непризнати актюерски печалби/загуби; отсрочени данъчни активи и пасиви.
- собствен капитал – остатъчния дял в активите на предприятието след приспадане на всички негови пасиви.
- разход – намаляване на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изтичане или намаляване на активи, или понасяне на пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, различно от това, което е свързано с разпределение към участниците в собствения капитал. (еквивалентна дефиниция с тази за загуба)
- приход – нарастването на икономическите изгоди през счетоводния период под формата на входящи потоци (от активи) или увеличение на активи или намаление на пасиви, което води до увеличение на собствения капитал, различно от увеличението, свързано с вноски от собствениците. (еквивалентна дефиниция с тази за печалба). Приход се отчита в ОПР, когато той е: заработен и реализиран (свързва се с обръщането на печалби в парични средства)
Признаване елементите на финансовите отчети:
Статия, която отговаря на дефиницията на елемент, следва да бъде призната, ако:
- е вероятно предприятието да получи в бъдеще икономически ползи, свързани с актива; и
- статията има цена на придобиване или стойност, която може да бъде оценена надеждно.
Оценяване елементите на финансовите отчети:
- историческа цена – активите се записват по платената сума в парични средства или парични еквиваленти или по справедливата стойност на направеното вложение, за да бъдат придобити към момента на тяхното придобиване. Пасивите се записват по сумата на получените постъпления в замяна на задължението или при някои обстоятелства (например данъци върху дохода) сумите в парични средства или парични еквиваленти, които се очаква да бъдат платени за погасяване на пасив в нормалния ход на стопанската дейност;
- текуща стойност – активите се водят по сумата в парични средства или парични еквиваленти, която би следвало да бъде платена, ако същият или аналогичен актив се придобива текущо. Пасивите се водят по не дисконтираната сума в парични средства или парични еквиваленти, която би била необходима за текущо уреждане на задължение;
- реализуема стойност (стойност на уреждане) – активите се водят по сумата в парични средства или парични еквиваленти, която би могла да бъде получена текущо при продажба на актива при нормално отвеждане на актива. Пасивите се водят по тяхната стойност на уреждане, т.е. не дисконтираните суми в парични средства или парични еквиваленти, които се очаква да бъдат платени за погасяване на пасивите в нормалния ход на стопанска дейност;
- сегашна стойност – активите са водят по сегашната дисконтирана стойност на бъдещите нетни входящи парични потоци, които се очаква да генерира статията в нормалния ход на стопанска дейност. Пасивите се водят по сегашната дисконтирана стойност на бъдещите нетни изходящи парични потоци, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на пасивите в нормалния ход на стопанската дейност.
Концепции за поддържане на капитала:
- финансово поддържане на капитала;
- физическо поддържане на капитала.
източник: minfin.bg