Издаване на фактури за износ на български език и в лева

Съгласно чл. 5 от Закона за счетоводството, счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в лева. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата и равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката. Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон.

Съгласно чл. 114, ал. 5 от ЗДДС, сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.

Не са ми известни други нормативни регулации, касаещи задължението за издаване на фактури или други първични счетоводни документи на български език. Чл. 55 от ДОПК касае в частност контролните производства по този кодекс и предвижда задължение при поискване от контролен орган документът, съставен на чужд език, да се представи с оторизиран превод. Няма изрично задължение фактури или други първични счетоводни документи на чужд език още при тяхното издаване да бъдат превеждани на български или да се съставя и екземпляр на български език. Съществува единствено изискването данъчната основа и размерът на данъка да бъдат посочени и в лева (ако са посочени само в чужда валута). В практиката това се прави много често за по-голямо удобство, но не ми е известно да има изрично нормативно задължение.