Фактуриране на транспортна услуга във връзка с превоз на АТВ от Румъния до България

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва. В случая след като транспортът започва от Румъния до България, мястото на изпълнение ще е в Румъния.

За целите на ЗДДС, когато мястото на изпълнение на доставката е извън страната, доставката не се облага, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
 
Когато мястото на изпълнение на доставката към данъчно незадължено лице е в друга държава членка, ще възникне задължение за българската фирма да се регистрира в държавата членка, където е мястото на доставката. За да се избегне това, българската фирма има право да се регистрира за прилагане на режим в Съюза по реда на чл. 156 от ЗДДС.
 
Съгласно чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС при доставка на услуга по чл. 21, ал. 4, чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 4 и 5 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.
 
Доставките с място на изпълнение извън страната, различни от услугите по чл. 21, ал. 2 от закона се отразяват в колона 23 от дневника за продажби.
 
В случая, ако издавате фактура към ДНЗЛ, следва да спазвате румънското законодателство. В дневника за продажби тази фактура не следва да се отразява, защото не е данъчен документ, издаден по реда на ЗДДС.
 
Съгласно чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС лице, регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 от закона, ако е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а от закона, за доставките, за които прилага тези режими, съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, за който се подава справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона. Чл. 113, ал. 19 от ППЗДДС предвижда, че лице, регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 от закона, ако е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154, 156 и/или 157а от закона, отразява данните от отчета за продажбите по чл. 112, ал. 6 на един ред в дневника за продажбите, като попълва колони 1 - 5 и 23 на приложение № 10. В тези случаи издадените данъчни документи за доставките не се отразяват в дневника за продажбите за периода.
 
Законът и правилникът са предвидили, че издаденият документ по реда на чуждо законодателство, следва да се отрази като обща сума за извършените продажби в отчета за продажби по чл. 119 от закона и в случай, че българската фирма е регистрирана за прилагане на режим в Съюза, доставката се отразява в колона 23 от правилника чрез отчета за продажби без да се отразява самата фактура в дневника.