Данъчно третиране на дивидент, разпределен в натура

Авансово разпределяне на дивидент

 

Разпределяне на дивиденти в ООД за приет през 2017 г. съдружник

В практиката много често се е поставял въпроса как би следвало да се третира данъчно прехвърлянето на дадено имущество обикновено недвижим имот собственост на определено дружество на някои от неговите собственици като дивидент. Това става често, когато дружеството трябва да разпредели дивидент, а няма парична наличност.
 
Когато дадено дружество реши да погаси имущественото си задължение да разпредели дивидент чрез прехвърлянето на недвижим имот в полза на физическо лице например, следва да се има предвид, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти в полза на местни физически лица подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

Също така, когато погасяването на задължението за дивидента е чрез актив на дружеството (в случая – недвижим имот), следва да се приложи разпоредбата на чл. 165 от ЗКПО, която регламентира особен случай на данъчно третиране при разпределяне на дивидент под формата на активи. Посочената норма гласи, че разпределените като дивидент активи към момента на разпределението се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице (разпределящото дружество) по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на дивидента. Дефиниция за пазарна цена е дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО чрез препратка към § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Методите за определяне на пазарните цени са определени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.

Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО. Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

Разпределението на дивидент под формата на актив следва да се документира на първо място чрез решение на  собствениците за разпределение на печалбата. Освен това прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот следва да бъде извършено с нотариален акт (чл. 18 от Закона за задълженията и договорите).
 

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
 
На противоположно мнение обаче е ВАС. По аналогичен казус (изплащане на ликвидационен дял на напускащ съдружник) след датата на посоченото писмо, ВАС се произнесъл в свое Решение № 11653 от 04.10.2017г. по адм. дело № 7713/2016 г.
 
Според върховните съдии, за да бъде една доставка облагаема, тя трябва да попада в предметния обхват на ЗДДС.
 
При осъществяване на дейност извън рамките на независимата икономическа дейност на стопанските субекти, те не действат в качеството си на данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.
 
 
Същата правна логика важи и при изплащането на дружествен дял на напускащ съдружник, защото, независимо дали е в пари или е в натура, то е резултат от вътрешен акт на съдружниците и не е част от независимата икономическа дейност на търговското дружество, а представлява уреждане на имуществените отношения между съдружниците.
 
 
Получаването му е резултат от обстоятелството, че напускащият съдружник реализира имуществените си права като собственик на част от капитала на дружеството, като получава при напускането си полагаемата му се част от капитала.
 
Обстоятелството, че за част от стоките, послужили за изплащане на ликвидационния дял, е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, е основание за корекция по реда на чл. 79, ал. 1, 4 и 6 от ЗДДС само във връзка с тези стоки, а не за допълнително начисляване на ДДС върху стойността на целия ликвидационен дял.
 
Дали предвид посоченото решение на ВАС, приходната администрация ще промени своето становище по разгледания по-горе казус, е въпрос, чийто отговор ще търсим в последващи писма на администрацията.