Вие сте тук: Данъчно облагане и такси Годишна данъчна декларация Данъчно признаване на безвъзмездни разходи при изпълнител на договор за разрушаване на сграда

Данъчно признаване на безвъзмездни разходи при изпълнител на договор за разрушаване на сграда

Отговор, предоставен от
Елена Илиева

на 22 Апр 2021

Tags: данъчна основапротокол по чл 117разходи

Въпрос:

➤ През 2020 г. фирмата ни е изпълнявала договор за разрушаване на сграда. В договора е определена цена за тази услуга. В отделна клауза на договора е уговорено, че изпълнителят за своя сметка ще възстанови терена около освободеното пространство след разрушаването, което не подлежи на заплащане от възложителя. За тази допълнителна дейност е подписан двустранен протокол за приемане на извършеното. Изпълнителят е начислил ДДС с протокол по чл 117 в дневник продажби в месеца на подписване на двустранния протокол за ползваният данъчен кредит на направените разходи. Разходите са отчетени в гр. 60, в сметка 612 и приключени в сметка 123. Как се третират счетоводните разходи за тази безвъзмездна дейност при изпълнителя - като данъчно признати или не? Следва ли в ГДД да се посочат в увеличение на финансовия резултат? Правилно ли е начислен ДДС в дневник продажби за направените разходи?

Отговор:

Счетоводните разходи, които се извършват в чужда полза и не носят икономическа изгода (доход) за данъчно задълженото лице – търговец, за целите на ЗКПО се третират или като разходи, несвързани с дейността или като разходи за дарения. Разходите, които не са свързани с дейността са непризнати за данъчни цели в пълния им размер на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, докато разходите за дарения биха могли да се признаят за данъчни цели до определен размер, когато са изпълнени условията по чл. 31 от ЗКПО. В определени случаи безвъзмездното предоставяне на услуги, включително и между несвързани лица, би могло да се счете и за отклонение от данъчно облагане и съответно да е приложима регулацията по чл. 16 от ЗКПО, съгласно която сделката се третира за данъчни цели при пазарни условия.

За целите на ЗДДС безвъзмездните доставки са извън обхвата на закона и за стоките и услугите, придобити с цел извършване на безвъзмездна доставка, е в сила ограничението за приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона. Когато обаче вече е приспаднат данъчен кредит за стоки и услуги и те станат предмет на безвъзмездна доставка на услуга, то тази доставка е приравнена на възмездна на основание чл. 9, ал. 3 от закона. Когато безвъзмездната доставка, приравнена на възмездна, е облагаема, данъкът за нея се начислява от доставчика с издаване на протокол по чл 117 от ЗДДС. Данъчната основа се определя по чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Обръщаме внимание, че ако при извършване на услугата са използвани дълготрайни активи, за които е приспаднат данъчен кредит, то в стойността на данъчната основа следва да се включи и съответен разход за изхабяване, така както е определен в закона и чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС.

В конкретния случай дружеството има сключен възмезден договор за извършване на услуга, свързана с недвижим имот, като безвъзмездната услуга представлява допълнителна дейност върху същия имот и е пряко следствие от услугата, която е основен предмет на договора. Възможно е допълнителната дейност да представлява част от общата услуга, за която е договорено възнаграждението или евентуално да е предоставена като търговска отстъпка. В този смисъл препоръчваме да се прегледат обстойно клаузите по договора дали в действителност допълнителната дейност е изрично договорена като безвъзмездна престация, която не е свързана с основния предмет и възнаграждението по договора. Ако допълнителната дейност е включена при определяне на възнаграждението, разходите са данъчно признати за целите на ЗКПО по общия ред на закона. За целите на ЗДДС е налице основна и съпътстваща доставка, за които плащането е определено общо и на основание чл. 128 от закона се приема, че има само една основна доставка.

С уважение: