Третиране на разходи във връзка с научна и развойна дейност по създаване на продукт

От гледна точка на СС 38, придобитите (закупени) търговски марки могат да се признаят като нематериални активи, стига кумулативно да са изпълнени изискванията на точка 3.1 от СС – 38, а именно:

1. Актива да отговаря на определението за нематериален актив по смисъла на точка 2 от стандарта;

2. Придобиването на актива може да се оцени надеждно; и

3. От използването на актива се очакват икономически изгоди, доказани с план, възможност и ясна дефинирана икономическа осъществимост.

При условие че дружеството може да докаже че има възможност и съответно ще може да реализира продукти под името на двете закупени търговски марки, според нас по-скоро същите следва да се признаят като ДНМА. Обръщаме внимание че точка 3.4 от СС 38 забранява  признаването като нематериални активи на вътрешно създадени търговски марки.
 

Правото за приспадане на платения ДДС като данъчен кредит зависи изцяло дали закупените търговски марки в бъдеще ще се използват за осъществяване на облагаеми доставки или за освободени доставки. Ако дружеството в бъдеще ще продава стоки под въпросните търговски марки, които продажби на стоки се разглеждат като облагаеми доставки за целите на ЗДДС, то тогава при придобиването на търговската марка ще имате право да приспаднете ДДС то като данъчен кредит, съобразявайки се с останалите принципни изисквания на ЗДДС. Например данъчният кредит следва да се приспадне в периода на закупуването на търговската марка, или в следващите 12 последователни данъчни периода, а не в периода през който започнат продажбите на стоки под закупените търговски марки, когато тези продажби са след регламентираните в ЗДДС срокове за упражняване правото на данъчният кредит.
 

По същата логика за закупуването на натуралните масла и лабораторните изследвания още в хода на научно-изследователската дейност имате право на данъчен кредит, при положение че тези разходи се правят във връзка с бъдещи облагаеми доставки. Ако бъдещите доставки ще бъдат освободени, за съответните покупки нямате право на данъчен кредит. Отново обръщаме внимание, че правото на данъчен кредит се упражнява в момента на покупката или в следващите 12 данъчни периода, а не в периода през който реално осъществявате облагаемите доставки (периода на продажба на стоките).
 

По наше мнение разходите, свързани с получаването на патент, би следвало да са елемент на първоначалната оценка на нематериалния актив и съответно тяхната стойност да се капитализира към съответният ДНМА, тъй като съгласно точка 9, буква „а“ от СС 38, като нематериален актив, класифициран в групата на права за индустриална собственост се включват и патентите.
 

По отношение на онези разходи, които предприятието прави в хода на научно-изследователската дейност – лабораторни проби, тествания и др. подобни, същите по реда на точка 3.3, буква „а“ от СС 38 следва да се отчитат като текущ разход в периода, през който са възникнали и не следва да формират първоначалната оценка на вътрешно създаденият ДНМА. Както посочихме по-горе, правото на данъчен кредит по тези разходи ще е налице, ако същите се правят с цел бъдещи облагаеми доставки, без значение кога напред във времето предприятието ще осъществи облагаемите доставки или въобще дали ще осъществи такива, тъй като, съвсем естествено, някои от тези изпитания може въобще да не доведат до създаване на годен продукт и съответно да не се реализират в крайна сметка. Важното е тази научно-изследователска дейност да не подпомага предприятието в тези доставки на дружеството, които се определят по ЗДДС като освободени доставки, тъй като законът не дава право да се приспада като данъчен кредит платено ДДС, свързано с бъдещи освободени доставки.