Отчитане на продажби, реализирани на търговско изложение в страна от ЕС

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на ал. 4 на чл. 118, министъра на финансите издава наредба, с която се определят изискванията за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въпросната наредба в случая е Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Според изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

За да бъде даден отговор на въпросите кога и как се регистрират и отчитат по реда на чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г., извършвани от задължено лице продажби на стоки, първо следва да се определи къде се намира търговският обект и кое всъщност представлява търговския обект, от който се извършват продажбите, с оглед териториалния обхват на разпоредбите на ЗДДС и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г., след което да се вземат предвид и начините на плащане от страна на клиентите.

За да се приложат разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. по отношение на дадена продажба, търговският обект, от който се извършва продажбата, трябва да е на територията на Република България.

За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. понятието „търговски обект“ е регламентирано в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно: „всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби“.

Видно от дадената дефиниция, на първо място законът е предвидил, че „търговски обект“ е всяко място, като същият включва всяко физическо място на територията на страната, във или от което се извършват продажбите на стоки или услуги.

След като във Вашата конкретна фактическа обстановка търговският обект, от който ще се осъществяват продажбите, се намира извън територията на Р. България, то тогава разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. остават неприложими поради териториалният обхват на двата нормативни акта. Това означава че за осъществените продажби в търговски обект, намиращ се на територията на друга държава, за приетите плащания в брой и по ПОС терминал Вашето предприятие няма задължението да издава фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон).

Следва да знаете, че казаното по-горе от нас е съобразено със становището на ЦУ на НАП, изразено в писмо с Изх. № 20-00-106 от дата: 05.08.2021 година.