Дължимост на ДДС за обезценени стоки при дерегистрация на дружество

Съгласно чл. 111, към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:
1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.
 
Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111 се определя по реда на чл. 27, ал. 5 и към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето е равна на данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
 
Съгласно чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС, за целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл. 27 от закона, за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. При определяне на този срок следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема от едно или повече лица, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги. За стоки и услуги, за които данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

 Същият подход може да бъде използван и при определяне на разходите за изхабяване, които са активи по смисъла на ЗСч, но не са дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС. В този смисъл, за стоките закупени преди 01.01.2019 г. би следвало да се признае разхода за изхабяване и да се обложи преоценената стойност.
 
Що се отнася до магазина, тъй като чл. 111, ал. 1 от ЗДДС определя, че към датата на дерегистрация се счита, че лицето извършва доставка на наличните стоки, то за старата сграда следва да се приложи чл.45, ал.3 от ЗДДС, освен ако не направите избор да е облагаема.

Съгласно чл. 79, ал. 8 от закона, корекции по ал. 2 се извършват и когато се прилага чл. 111, ал. 1 от ЗДДС предвид данъчния режим на доставката към датата на възникване на данъчното събитие.  Ако изберете да приложите чл. 45, ал. 3 следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79. Чл. 80, ал. 1, т. 3 определя, че корекции по чл. 79 не се извършват за недвижимите имоти, ако са изминали 20 години, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит. Доколкото разбрам от въпроса, сградата е на повече от 20 г., но дружеството я придобива през 2008 г., което значи, че чл. 80, ал. 1, т. 3 е неприложим и следва да се направи корекция на данъчния кредит по реда на чл. 79.

Ако изберете доставката на сградата към датата на дерегистрацията да е облагаема, следва да се съобразите с правилото за определяне на разхода за изхабяване по чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС.