Амортизация на закупен с договор за финансов лизинг автомобил

Начисляването на разходи за амортизации на признати ДМА представлява една приблизителна счетоводна оценка на ръководството на предприятието по отношение на периода от време, през който се очаква този актив да носи бъдещи икономически ползи. В този смисъл изборът на срок на годност за всеки един ДМА представлява професионална преценка на самото предприятие, която може да зависи от множество фактори и обстоятелства. Още в началото ще обърнем внимание че подходт за определяне периода, през който се предполага, че амортизируемият актив ще бъде използван от предприятието, респективно периода, през който ще се начисляват счетоводните амортизации, e изцяло индивидуален. Тоест предприятието може да притежава два напълно еднакви ДМА, но след направата на своите професионални преценки е напълно възможно да определи два различни срока, по време на които ще ги амортизира за счетоводни цели.

В конкретното запитване става въпрос за придобиване на автомобил с 5-годишен договор за финансов лизинг. Определянето на срока на годност, по време на които дружеството ще начислява счетоводни амортизации зависи от преценките на ръководството на предприятието за периода от време, през който очаква да ползва автомобила за цели на своята независима икономическа дейност.

Ако предприятието очаква че ще прекрати предварително лизинговия договор в края на неговата 4-та година и съответно няма да придобие юридическата собственост върху лизинговата вещ, съвсем логично е дружеството да амортизира за счетоводни цели автомобила за 4 години, като възприеме амортизационна норма от 25%.

При положение че дружеството очаква да изпълни докрай своя 5-годишен договор, но в края на срока ще се откаже от своето право и няма да придобие собствеността върху лизинговата вещ, то тогава видимо дружеството ще очаква да ползва автомобила само по време на 5-годишния срок на лизинговият договор. При тази хипотеза е логично дружеството да определи 5-годишен срок на годност, който се свързва с използване на амортизационна норма от 20%.

В случай че дружеството очаква, че ще изпълни целия 5-годишен срок на лизинговият договор, очаква, че с последната лизингова вноска ще придобие юридическата собственост върху автомобила, и очаква, че ще продължи да използва ДМА общо в рамките на 8 или 10 години, то тогава дружеството трябва да определи 8-годишен (респективно 10-годишен) срок на годност, който изисква използване на амортизационна норма от 12,5% (респективно от 10%).

След като определянето на срока на годност за всеки един ДМА е една приблизителна счетоводна оценка, същата подлежи на преразглеждане и съответно на промяна. Тоест съвсем обичайно е, ако при придобиването на актива дружеството прецени, че ще използва актива само 4 години, но в края на третата година прецени, че ще ползва автомобила не 4, а 10 години, да промени първоначално определената амортизационна норма от 25%.

Що се касае до данъчната амортизация, тя по никакъв начин не е обвързана с преценките на ръководството по отношение на определеният срок на годност и амортизационната норма за счетоводни цели. Чл. 55, ал. 1 регламентира, че всички данъчни амортизируеми активи следва да се разпределят в 7 данъчни категории, като всяка една категория има годишна данъчна амортизационна норма, която се прилага за всички ДМА класифициране в съответната категория. След като автомобилите следва да се класифицират в категория V – автомобили, за всички свои автомобили дружството следва да ползва една и съща годишна данъчна амортизационна норма, която не може да превишава 25%. При това положение, ако дружеството е възприело за данъчни цели категория V – автомобили да има годишна данъчна амортизационна норма от 25%, то в данъчния амортизационен план ще амортизира автомобила за 4 години (25%), независимо дали за счетоводни цели същият автомобил се амортизира за 4, 5, 8 или 10 години.