Административната тежест по прилагане на система Интрастат през погледа на националните институции и интрастат операторите

 
Системата Интрастат се прилага в държавите-членки на Европейския съюз едновременно с въвеждането на преходния режим за вътреобщностен данък върху добавената стойност от началото на 1993 година, когато влизат в сила договореностите за Европейската икономическа общност и „Общия пазар“ за стоки и услуги между тези държави.

От гледна точка на място в икономическия живот на държавите-членки, системата Интрастат се явява единствен източник на данни за вътрешнообщните движения на стоки между тези страни, които водят до увеличаване или намаляване на стоковите им ресурси. На практика тази система запълва в информационен и статистически аспект липсата на събиране на такива данни от митническите администрации вследствие на правото на свободно движение между държавите-членки на стоки, които не са обект на митническа декларация за митнически или данъчни цели.

През цялото време на своето съществуване системата Интрастат е считана за една от най-натоварващите по отношение на време и ресурси както за националните администрации, осъществяващи различните дейности по прилагане и администриране на системата на национално ниво, така и за Интрастат операторите („респонденти“), имащи задължение за деклариране за статистически цели на осъществените вътрешнообщностни движения на стоки. С по-голям или по-малък интензитет темата за административната тежест по прилагане на система Интрастат постоянно е стояла на вниманието на ГД Евростат на ЕК и са се търсили начини за нейното редуциране. Настоящата статия има за цел да представи в две отделни части:
- обща информация за формите и начините за измерване на административната тежест на европейско и национално ниво (институции и Интрастат оператори);
- информация за Интрастат операторите за предстоящи действия и мерки, които вече са били или предстоят да бъдат инициирани за промяна на системата Интрастат и начина на нейното прилагане чрез оценка на административната тежест, която тези мерки ще предизвикат;
- препоръчителни насоки за организация на цялостния процес по подготовка на данните и декларирането по система Интрастат с потенциален ефект към намаляване на административната тежест.
 
 

 
 
Системата Интрастат е европейска система, регулирана на най-високо ниво от два европейски регламенти, които – в официален превод на съответния език на държавата-членка – съставляват част от нейното законодателство. Тези  регламенти определят системата Интрастат като един от ключовите източници на данни за създаване на национална статистика за вътрешнообщностната търговия със стоки на всяка от държавите-членки, които пък предоставят тези данни на ГД Евростат на ЕК за създаване на европейката статистика за тази сфера на икономическа дейност. Важно обаче е да се каже, че в европейските регламенти има редица обстоятелства, които допускат възможност за алтернативен избор на крайно решение от самите държави-членки за начина на изпълнение на определени действия, което се определя чрез национални нормативни актове. По този начин задължителните европейски норми плюс определените специфични национални компоненти и процедури формират детайлната рамка и елементна структура на административната тежест по прилагане на система Интрастат в една държава-членка. За нашата страна можем да дефинираме следните специфични групи от дейности, формиращи административната тежест по прилагане на система Интрастат едновременно и към Интрастат операторите, и към националните институции:
 
- Подготовка на данни, създаване и подаване на Интрастат декларации от или за всеки Интрастат оператор, за всеки референтен период и за всеки търговски поток (пристигания/изпращания), за който е задължен; изпълнение на други процедурни задължения [1];
- Проверки на допустимостта на данните в процеса на приемане на Интрастат декларациите („първична валидация на данните“);
- Проверки на достоверността и корекции на данните от приетите Интрастат декларации („вторична валидация на данните“);
- Формиране на масиви от данни от информационна система Интрастат и предоставянето им на Националния статистически институт за създаване на национална на вътрешнообщностната търговия със стоки или на други институции по силата на нормативни актове или споразумения;
- Актуализация и развитие на нормативната уредба, методологичните документи и логистичните компоненти (образци на документи и процедури);
- Определяне на прагове в лева за „опростяване на система Интрастат“ – „изключващи прагове“, под които търговците нямат задължение за деклариране по система Интрастат, и „прагове за статистическа стойност“, под които Интрастат операторите нямат задължение за деклариране на статистическа стойност;
- Контрол на изпълнение на задълженията на Интрастат операторите;
- Оперативно управление, поддръжка и развитие на информационна система Интрастат.

Описаните по-горе дейности се осъществяват в значително преобладаващата част от дирекция „Интрастат“ на Централно управление на НАП, или от други структурни звена на НАП и на НСИ. Други дейности, описани в европейската и националната нормативна уредба за създаване на статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, излизат извън обхвата на по-тясната област на прилагане на система Интрастат и не са обект на тази статия.
 
 
Европейската нормативна уредба за прилагане на система Интрастат определя и задължителните изисквания за осъществяване на посочените по-горе дейности и дефинира критериите за качество на извършваните дейности. Тези изисквания и критерии са ключовите елементи, които влияят върху фактическия обем необходим човешки, финансов, информационен и логистичен ресурс за постигане на очаквания краен резултат от извършваните дейности.
 
Когато говорим за административната тежест по прилагане на система Интрастат, много важно е винаги да виждаме цялостния процес като едно непрекъснато и взаимообвързано партниране между участниците в този процес, а именно Интрастат операторите и компетентните национални институции.  Начинът на това партниране, изразяващ се в степента на коректност и качество на изпълнение на съответните задължения, може в чувствителна степен да намали или увеличи реално влагания ресурс – основно време и човешки ресурс, в постигане на крайния резултат. По-долу са дадени няколко много типични примери в това отношение и ефектът, който те предизвикват и мерките, които дирекция „Интрастат“ предприема за подобряването им:
 
- Недостатъчно познаване на нормативната уредба и методологичните изисквания за деклариране от страна на лицата, подготвящи данните и попълващи Интрастат декларациите – това е много сериозен и за съжаление често наблюдаван проблем, основно дължащ се текучество на кадри при самите Интрастат оператори или „третите деклариращи страни“, изпълняващи тази функция вместо тях. За туширане на този проблем дирекцията е изготвила и публикувала на сайта на НАП, рубрика „Интрастат“, множество обяснителни и помощни материали, които в детайли обясняват по-специфичните случаи на деклариране. Едновременно с това дирекцията участва с най-компетентните си специалисти в множество обучения за Интрастат оператори, организирани от специализирани фирми. Интрастат операторите имат изключителната възможност във всеки работен ден да се свържат с добре обучени специалисти от Информационния център на НАП и да получат конкретни обяснения и съвети. Отговори на запитвания, изпратени в електронен вид с електронен подпис, се дават също така и директно от експерти на дирекцията;
- Допускане на неясноти в нормативни документи или методологически указания: Това може да бъде сериозно препятствие за ефективното и качественото изпълнение на задълженията на Интрастат операторите, включително да бъде потенциален източник за грешки при деклариране или изпълнение на други задължения. За избягване на такива ситуации дирекцията следи за типа на възникващите грешки при подаване на Интрастат декларации и в много случаи проявява инициатива за контакт с Интрастат операторите и даване на конкретни указания при забелязани специфични проблеми. Такива въпроси също така се обсъждат по време на периодичните обучения и ако се очертава необходимост от актуализация на нормативната уредба или методологическите указания, предприемат се действия в тази насока при първа необходимост. По този начин през изминалите години на прилагане на система Интрастат са извършени серия от изменения в действащия закон за ВОТС и наредбата на МФ за прилагане на система Интрастат. Подготвен е дори проект на нови закон за ВОТС и наредба на МФ, чието съгласуване и приемане от съответните институции се очаква да стартира през второто полугодие на тази година;
- Некачествена подготовка на данните за Интрастат декларациите и допускане на фактически грешки или недостоверни данни в тях – това е обстоятелство, което значително увеличава административната тежест за постигане на необходимото качество на данните и за двете страни. От страна на НАП е необходим значителен допълнителен ресурс за осъществяване на контрол върху качеството на данните и допълнителна кореспонденция с Интрастат операторите по телефон или имейл съгласно процедурните предписания. На следващия етап обаче допълнителното натоварване е върху самите Интрастат оператори, които трябва повторно да проверяват подадените данни, да изготвят и подават коригиращи декларации и/или да представят документи за изясняване на специфични декларирания. В тази насока една от препоръчителните европейски практики е по всякакъв възможен начин да се осъществява превенция на възникването на грешки или отстраняването на грешките „да се приближи максимално до Интрастат операторите“. На практика това значи преди всичко в използваните информационни система да се вградят средства за предотвратяване на възникването на грешки. В този смисъл и в двата модула на информационна система Интрастат за въвеждане на данни и изготвяне на декларации – модулът за локално инсталиране и ползване и модулът на сайта на НАП, се прилагане техниката за въвеждане на данни от номенклатури само посредством предварително кодирани допустими стойности. Освен този контрол за допустимост, при приемане на декларациите е внедрена и система от допустими диапазони на съотношението между декларирани нетно тегло и количество по допълнителна мярка за по-голямата част от стоковите кодове, за които се декларират тези две стойности, и до края на годината тези диапазони ще бъдат разширени за всички такива стокови кодове.
 
 
В рамките на първото тримесечие на тази година ГД Евростат на ЕК извърши мащабно проучване на административната тежест по прилагане на система Интрастат чрез анкетиране на всички ангажирани национални институции в държавите-членки и множество Интрастат оператори на доброволен принцип, които бяха официално поканени да участват в това анкетно проучване.
 
Аналитичната част на проучването беше основана на т.нар. „Стандартен разходен модел“, използван като рамков модел за извършване на разходно-ефективностни проучвания. Този модел се базира на принципната поставка, че общата административна тежест на определена дейност е равна на честотата на административното задължение по „цената“ (стойността) на това задължение. В съответствие с това общо твърдение административната тежест по прилагане на система Интрастат на годишна основа може да се определи като произведението от броя на декларациите, които Интрастат операторите в една държава-членка или общо на ниво Европейски съюз трябва да подават на годишна основа по стойността на изготвянето им, а тази стойност се измерва (за целите на проучването) като произведения на общо отработените часове от Интрастат операторите и националните институции по подготовка, подаване, преглед и приемане на Интрастат декларациите по усреднената часова ставка за съответната държава, или най-общо казано:
 
 
Много са факторите, които могат да окажат влияние върху изготвянето и приемането на една Интрастат декларация при различните Интрастат оператори [2], а както вече беше казано, степента на качество и достоверност на декларираните данни може силно да рефлектира върху натоварването на националните институции.
 
От разпространените данни от ГД Евростат на ЕК за резултатите от проучването може категорично да се заключи, че Р България е между страните с най-ефективна организация на прилагане на система Интрастат. За икономистите моделът, използван като аналитична основа за проучването, крие един много съществен елемент, създаващ формална несъпоставимост на данните за отделните държави-членки: крайният резултат се получава остойностяване на общото количеството труд в паричен измерител на базата на часовата ставка за отделните страни, а както е известно, тя варира широко в порядъка на 2-3 до 8-9 пъти. Вторият основен фактор за несъпоставимост е огромната разлика в големината на Интрастат операторите в отделните страни. Но дори и след адекватно преизчисляване, крайният резултат отново позиционира страната ни сред най-ефективните в рамките на Съюза.
 
Както на европейско, така и на национално ниво непрекъснато се търсят начини за намаляване на административната тежест по прилагане на система Интрастат. През последните три години ГД Евростат на ЕК инициира и финансира извършването на мащабни проучвания на възможностите за промяна на основния режим за прилагане на система Интрастат и през м. май т.г. председателите на НСИ в държавите-членки приеха – на базата на резултатите от тези проучвания – насоки и решения за „ре-дизайн“ на системата Интрастат, за които ще се търсят конкретни решения за прилагането им след съответна законодателна промяна. Като насока с най-силен потенциален ефект за намаляване на административната тежест е събирането на два допълнителни елементи от данни в декларациите по поток „Изпращания“ – ДДС-идентификационен номер на търговеца-партньор (аналогично на декларирания VIN-номер по системата VIES за вътреобщностни доставки на стоки – ВОД) и произход на стоката при изпращане, след което данните от Интрастат декларациите по поток „Изпращания“ ще бъдат предоставяни на съответните партниращи страни. Срещу това видимо утежняване на процеса по подготовка на декларациите за този поток, се предполага значително да бъде намален обхвата на декларирана ВОТС по поток „Пристигания“ от сегашните 93% на евентуално 70%, в резултат на което значително ще бъде повишен „изключващия праг“ за този поток и драстично ще намалее броя на задължените Интрастат оператори по него. Може да се твърди, че като цяло ще има осезателно намаляване на общия обем административна тежест, но все пак трябва да се признае, че по отношение на Интрастат операторите тази промяна няма да бъде съвсем „честна“, защото на практика ще бъде извършено преразпределение на натоварването от единия към другия поток и докато за много дружества ще отпадне задължението за деклариране, за други дружества обема натоварване ще се увеличи. Очаква се инициирането от ГД Евростат на ЕК на процес на съгласуване на предложенията за промяна в система Интрастат сред Интрастат операторите на държавите-членки.
 
На национално ниво се предвижда обсъждания на възможностите за намаляване на административната тежест по прилагане на система Интрастат чрез използване на „резерви“ вътре в самата система – евентуалното редуциране на броя на декларираните данни в Интрастат декларациите. Решенията в тази насока ще бъдат заложени в съответните нормативни документи.

---

Още по темата: Подаване на Интрастат декларация при закупуване на резервни части от Чехия